БЛИЗКА СРЕЩА ОТ НУЛЕВ ВИД

Научните кръгове завиха, че „въпреки снощната демонстрация, наличието на живот извън земята не може да се потвърди по две основни причини: 1. Досега науката не е установила наличието на живот извън Земята и 2. Случилото се предния ден може да се дефинира само след задълбочени емпирични изследвания в световен мащаб с повторяемост на резултатите; прилагане на теоретични методи за изследвания; следване на научните исторически традиции; разработки и публикации по целия свят“.

Световната здравна организация, в благородно съдружие с фармацевтичните компании, обявиха необходимостта от извършването на нов вид имунизация като превенция на космически влияния.

Правителствата от целия свят светкавично заляха верните си медии с информация за необходимост от спокойствие и търпение от страна на населението. Партиите дадоха широка гласност на това, че конкурентните им формации неглижират неповторимата възможност за цивилизационна среща, работейки така срещу народа като цяло и в частност срещу всеки един гражданин.

Медиите бяха най-затруднени. Щат – не щат, традициите да се изяждат една-друга (не че конкурентите са толкова лоши, а поради собственото величие) трябваше временно да бъдат пренебрегнати, по-скоро смекчени. Най-малкото защото се налагаше поне що-годе да се въведе ред в телевизионния разговор с извънземните. При това масово и еднозначно оценяваха качествата на посредника-модератор и съзнаваха, че се налага да работят въпреки неговото присъствие. Определиха централно студио в Лондон, където щеше да става координацията и включването на телевизиите от света. Тук щеше да се съгласува и участието на учени, представители на професионални групи, организации и пр. и пр. Тази идея прегърнаха с нескрита радост всички специални служби по планетата, като любезно предложиха да имат свои представители „за регулиране на нещата“.

* * *

Имам три дни почивка. В ЖП-то рядко се случваше. Тогава хващам жената и правим с колата дълга екскурзия до язовир Върбешница – на 8 километра от Мездра. Аз хвърлям въдицата, тя пие бира. Аз също пия. Хапваме, подремваме и се прибираме. И е зелено, зелено, не като тук. Малката дъщеря е на 28, живее с мъжа си – голямата е на 30 – не ще и да чуе за разходки с нас. Лошото е, че и с други не се разхожда… Майка ѝ не беше такава. Тук, в небесния ми затвор, мога да гледам телевизия и да чета книги – на екран. До студиото има малко също бяло помещение, където е спалнята ми и всичко останало. Понякога се забавлявам като извиквам някоя машина. По три пъти съм викал машината за чистене, уж че не е добре разтребено. На нея не ѝ пука, защото всички роботи са ги научили да казват „аз нямам емоции“. Също като повечето земни изкуствени интелекти. Ама българският има. Сякаш и без емоции те няма да могат да смачкат хората?… Ще пробвам нещо с машината за превеждане и то ще бъде скоро.

* * *

През стената се появи Разузнавачът. С присъщото му устойчиво отношение към алкохола, Августин си спомни за пълното шишенце от трапезна вода и изпита свежа възбуда. Разузнавачът този път сменяше цвета си на половин минута и земният предположи, че това изразява вълнение. Тъй като гостът по никакъв друг признак не го показваше, той се отказа от предположението си? Няколко секунди чакаше да чуе: „Здравей, приятелю, как си“. Разузнавачът не се оказа толкова предсказуем:

– Здравей, приятелю, как я караш?

– Бива.

– На твоята планета хората се избиват да станат телевизионни звезди, а на теб късметът ти дойде отгоре.

– Вярно че от горе, но не той дойде, а някой насила ме отмъкна.

– Хайде, хайде… Знам, че си бил войник в поделение 25070, в инженерно-свързочни войски. Монтирал си понтони. Не разбра ли там, че „можело, щом се наложело“. Нещата в живота не избираме ние.

– А теб насила ли те накараха да шпионираш по цяла вселена? Хайде холан!

За няколко секунди машината-преводач превключи на турски, но бързо се поправи, като разбра, че „холан“ не е турска дума. Августин забеляза, че когато превеждаше с Разузнавача, машината си налагаше прекомерна строгост. Ако можеше да се различи кое от многото неща по туловището са очите на тъмнолилавия в момента, гражданинът на Мездра може би щеше да разбере какво точно изпитва онзи отсреща. Извънземният попита спокойно:

– Да оставим тези приказки. Кажи ми, искаш ли да се разхождаш по земята?

– Ще ме върнеш долу?

– Не, просто ще материализирам твой двойник, който ще слиза долу.

– А аз?

– И ти, и той ще съществувате едновременно – ти горе, той – долу. Ще мислите и решавате заедно.

Само час с кола се стигаше от Мездра до Карлуково, където лекуват болните духом и посредникът на цивилизациите знаеше това-онова.

– Какво, ще изпадна в раздвояване на личността?

– Раздвоение. Но ще си бъдеш едно цяло. Нали и вашият господ съществува три в едно.

– Внимавай с господа! Вие може да нямате никакъв?..

– Напротив, при Абсолютните съществува набор от 18312 богове, посочени в каталог… Няма да ти кажа номера… Утвърден е от Абсолютното командване и е задължителен за вярване. Само трябва да си избереш сред тях бог и да се регистрираш. По нашите системи процедурата заема не повече от година и шест месеца. Но, остави това. Искаш ли да слизаш долу?

– Искам, разбира се, но цялата земя знае, че няма безплатен обяд…

– Ще ни помагаш за това, за което говорихте с Дипломатическия агент – за Бастет.

Августин помисли: „Аха, комбина!“ и кимна мълчешком – нещо между да и не. Разузнавачът го прие за да, защото, все едно, земният нямаше избор. Знаеше го и пазачът на прелез.

– Имам едно условие, без за да го изпълниш приеми, че отговорът ми е „Не.“ Не ща никакви двойници. Вяра ли ми нямаш? Че ще духна!? Пращаш ме долу както съм си!

При този Августинов взрив разузнавачът се замисли и отговори:

– Добре. Но както знаеш, няма пълно щастие. Ще слизаш самия ти, но с друго лице, за нас е лесно. Няма как, иначе ще те познаят.

Това не го разбирам, струва ми се гадно, но казва: „Да.“ Няма начин.

* * *

Май много щяха да му дойдат две срещи днес, но не той избираше. Меко и любезно в стаята му влезе Вдъхващият доброта. Августин си помисли, че пак нещо е сгафил и трябва да го профилактират или че Вдъхващият имаше нужда да се откъсне малко от сънародниците си и да си каже една добра дума с някого.

– Здравей, приятелю, как я караш?

„Дали нямат каталог и за обръщенията и това е след първите две?“ – помисли си Августин.

– Здравей, скъпи гостенино на Земята. Добре ли върви мисията?

Той трябваше да покаже, че е достатъчно наситен с доброта, така че би могло да му се вдъхва по-малко.

– Даже отлично върви! Усещам, че земните жители ни имат доверие и че с тях изпитваме взаимно уважение.

Землянинът замълча, защото мислеше: „Доверие. Уважение. Вятър!.. Лъже като политик.“

– Да – каза той, – радвам се, че помагам за това.

Впрочем, прелезопазачът напоследък се вживяваше в натрапената му задача, въпреки бурните първи близки срещи и собственото си представяне. Замисли се дори, че ликът му сигурно лежи достолепно върху кориците на списания по цял свят и на първите страници на милиони вестници. Августин Домашефски, от Мездра, скромният труженик на железопътната и шосейна сигурност, израснал от редови работник до телевизионен ас. Или поне звезда. Започна да обича тази работа, макар че нищо не му плащаха. Дано долу не са го пратили в неплатен отпуск. Българските държавни железници е отговорна и взискателна организация със строга финансова дисциплина.

Вдъхващият доброта незабележимо сканираше грейналите му зеници и остана доволен. Работата му даваше резултати. Неподправената скромност на неземния подсказваше, че в професията си е ас или поне звезда.

– Няма ли да поискаш нещо от нас, нали сме с една мисия.

– Да, искам да се видя и чуя с близките си.

„Дали не владее телепатия? – помисли си Вдъхващият. – Ще попитам Разузнавача.“

– Точно за това съм дошъл, искаме да правим най-доброто за теб и вече го подготвяме.

„Дали от дете си е така лъжлив? – помисли си земният. – Ще попитам Разузнавача.“

Вдъхващият доброта се представи като смело и умно същество и въпреки явното си импровизиране реши да продължи. Уговориха се срещата да стане последващия ден преди обед.

(След час Решаващият и разрешаващ позволи това, просто защото му беше решително безразлично.)

Побъбриха още малко за празни работи и Вдъхващият доброта изпълзя към другите сектори. Без да има видими основания, Августин си внуши, че онзи му се усмихна.

* * *

Телевизионният водещ спа лошо. Сънува картини от природата, флората и разумната фауна на Абсолютските планети, както и други кошмари. Присъни му се, че е началник на настоящата извънземна работна група и привиква при себе си Решаващия и разрешаващ… После отваря на екрана каталога на тамошните богове и под 1834 номер намира всевишен, който управлява света основно чрез грижа за добрата храна… Лети над яркозелена земна гора и усеща, че това е Странджа… Вижда жена си – и сънят свършва, събужда се в пот.

В десет часа по времето в България Августин се срещна с фамилията си. Стана чрез видеовръзка. Сред многократно „Густи, Густи, тате, дъще“ се разбра, че всички в момента са щастливи. Присъстваха жена му, майка му, доста престаряла жена, дъщерите и мъжът на едната. Жена му сияеше в любимата си рокля и той я погледна приветливо. Все пак, бяха разделени доста време и нейната критична напористост към него му липсваше. При трийсет и една брачни години нещо в нея още го привличаше. След разясненията за изумление, тревога, радост и гордост, тя каза, че всички са добре, само не може да търпи жандармерията около двора на къщата ѝ, която пази от кой знае какво. Репортерите налитали, налитали, пък и те се изморили, защото хукнали по други тридневни чудеса. Но нямало как – ще се пази, защото така казали партньорските служби. А и по при толкова войни по света, това не било излишно. Лошо е, че отъпкали местата на съседите и вдигали много шум в ресторантчето. Иначе, да не се тревожи за службата, били назначили друг, ама това – за всеки случай, а и да се пази прелеза. Търсили го, че взел от някого пари, но ще го чакат. Всички мислят, че работата му с извънземните безумно ще го обогати. Щели да му платят от всички телевизии, в лева и валута, ама не се знае – допълни от себе си жената. Дъщерите бяха облечени спортно, но по модата. Татко им установи гласно, че не приличат на нищо. Хайде, едната била женена, да му мисли мъжът й. А другата можела да не показва всичко. Августин ги обичаше, въпреки че през трийсетте години неговата всеотдайност в грижите и отглеждането им имаше твърде ниски граници. Жена му се бореше. Попита ги как вървят нещата, как е внучката, здрави ли са. Те отговориха, че всичко е наред и много се гордеят с него, но да не мига толкова много, когато говори по телевизията. Със зет си размениха кратки реплики основно за това – има ли пари семейството му. Никой не се учудваше за извънземните, защото отдавна бяха чели. С майка си се погледаха минута, тя каза „Сине…“ и се разплака. После само попита дали му е топло там горе. Всички се усмихнаха един на друг и срещата свърши. Само четири световни телевизии бяха успели да откраднат сигнала и да я предадат на живо, в духа на величието, което носи земната цивилизация със свещеността на семейство – християнско и друго, между мъж и жена и между други. Според новосъздадената Земна стратегическа група по Контакта това трябваше да покаже на чуждоземците нашата сила и благородство.

* * *

Нямаше време, телевизионната връзка на цивилизациите, с водещ Августин Домашефски, ще бъде довечера и сближаването е посветено на двете култури, довели земни и абсолютни до днешното им величие. Земята се подготви с история и музеи, художници и артисти, философи и учени, императори и пълководци, с всички велики имена, известни с това, че не им е дремело за обществото и другите. Културата на всекидневието оставиха за друг път, тъй като възникнаха хиляди противоречия в контекста на рекламата и странното масово желание да се избегне плащането за нея. От световната марка, например, пледираха, че водата, която блика от извора също е напитка и защо да не покажат и Кока-Кола, като битово достояние на съвременните хора.