БЛИЗКА СРЕЩА ОТ НУЛЕВ ВИД

* * *

На станцията усилено се готвеха за първия контакт. Вече бяха разяснили на Августин, че ще свързва двете страни, както е гледал по телевизията. Той разбра, че трябва да задава въпроси насам и натам, какви точно не му стана ясно. Чувстваше се не само гангстерски отвлечен, но и измамен. В разказите и филмите, които обичаше, всичко е очевидно: среща от пети вид: 1, 2, 3, 4, 5…..; 2+3=5; числото 3,14; знаци за миролюбивост и подобни споделяния на интелигентност. Тези карат направо: „Хайде да си говорим“! То с комшията вече трудно се говори, та с някакви дошли кой знае от къде… Нямаше как, друг водеше играта. Иначе Августин умираше от шубе как ще я реди. На прелеза знаеше и последния електрически ключ, и последната лампа, тук – нищо. Бяха му казали, че ще го гледат по цялата земя, което го приключи окончателно. Макар и не-съвсем вярващ вече се питаше: „Защо мен, Господи?“

Отново стана двайсет часà по Гринуич, хората си следяха рекламите, новините, сериалите, аналитичните форми, музикалните клипове и предаванията за възрастни. Само дузина канали включиха сигнала отгоре и пред зрителите избликна образът на Августин. Тези, които разбираха какво говори, бяха малцина в световен мащаб. Останалите гледаха зашеметено студиото в станцията на извънземните и човека насред него. Студиото тънеше в безброй бледи разцветки и нюанси, а стените му неспирно се гънеха на ситно, като развявани от вятъра байраци. С това бе участвал в концепцията Внушаващият доброта, който по своите науки вярваше, че така се постига взаимно доверие и интимност. След време разбра, че тази му професионална информация е грешна, а цветовете и гъненето на стените постигат психологически ефект на концентрация пред скок в ледена вода. Августин гледаше като изгубено на претъпкана пазар дете и по всичко личеше, че аха и ще проговори. В студиото на чуждоземната станция той седеше на специално изчислен за него неудобен и грозен стол. Отсреща вдясно на екран виждаше телевизора в кварталната кръчма и своя образ, както и още десетина картинки от други приемници по света с лика му. Това стимулиращо, но загрижено го подсещаше, че е късно да избяга. Отляво пък светеше скрит за камерата екран, на който пишеше как да почне. Първата дума отново се оказа „тъкмо“. Мъжът знаеше от занаята си, че ако сам не провери и направи всичко, локомотивът ще тресне някоя кола, а нерядко и обратното, тоест – колата-влака. Преглътна на сухо, изкашля се нервно и великото запознанство започна:

– Драги зрители!

Началото го окуражи.

– Аз съм Августин Домашевски от България. Мездра. Винаги съм обичал научната фантастика и разказите за извънземни. Ето, че мечтата ми да се срещна с тях се сбъдна.

Не очакваше това от себе си. Проговори – и то без големи глупости, може би. Знаеше, че сред близки и познати е приказлив и майтапчия, но пред началници или много народ хич не го бива. Мразеше изненадите и гласът му се спъваше пред тях, но тук май вече нямаше изненада. Три седмици домакините му разясняваха какво ли не, съчетано с вдъхване на доброта.

– Сбъдна се. Извънземните са от цивилизацията Върховните… – на скрития екран с огромни букви изписаха „Абсолютните“. – Абсолютните, извинявайте. Те живеят на триста осемдесет и пет хиляди светлинни години от нас. Искат да се опознаем. Аз ще ги свързвам със земните хора, но те засега не искат да се показват. Ще разказват за своите планети. Има ли въпроси?

Всеки професор по журналистика би оценил високо това въведение, най-вече с неговата краткост и с бързото влизане в темата. Проблемът идваше от това, че човечеството нямаше готовност с въпроси. Само две телевизии, включени в линията, чакаха готови за обратна връзка, другите не бяха планирали създаването на елементарните технически възможности да я приложат. Едната от двете се оказа българска, защото „наше куче лошо няма“, а другата – от Сомалия, тъй като двама-трима местни лекари и инженери бяха завършили в България и поназнайваха езика. Първи се включиха сомалийците. От студиото им журналист попита какво мислят извънземните за воюващите сили в Сомалия, Августин помоли чуждоземните да отговорят и те го сториха, като казаха нещо в смисъл, че въобще не мислят за това. Не само защото е учил журналистика в България, сомалиецът се оказа телевизионен професионалист. Затова веднага атакува Августин, че той и съдружниците му-абсолютисти също както ООН пренебрегват страната му и пречат на възходящото ѝ развитие. При това го направи убедено, обилно ползвайки лексика, придобита в академична България на Малашевския битак. Добил самочувствие от това, че все още не е припаднал, Августин с пронизващ благ поглед понечи набързо да му спусне бариерата на прелеза. Тук за радост помогна цялостният сомалийски народ, който започна да се стреля с калашници от две противоположни страни на студиото, без да се съобразява с височайшето извънземно присъствие. Августин се зарадва, че макар и спасил се, журналистът беше отмъстен.

– Нашите гости от далечния космос и домакини на студиото продължават да очакват връзка с вас.

Това изречение си го намисли и упражняваше и го държеше като спасително за разни случаи. На екрана пред него засия гримът на много известна телевизионна коментаторка от София. Стана му родно, не че я харесваше, ама все пак – известна е. От чуждоземното студио посредникът гледаше на монитора звездата, която десетина минути разясняваше смисъла и значението на връзката между две цивилизации, особено в контекста на световните войни на земята и евроатлантическата същност на България. Още немного време тя тактично подсказваше коя е мракобесната сила в конфликтите, след което (не че се измори) премина към цивилизационния си въпрос. Той се състоеше от сравнително кратък увод-коментар и същина. Същината съдържаше: „Какво е мнението на Абсолютните за парламентарните противоречия в София?“ Този път отговори машината за превод, която каза: „Да.“. Останалото от мнението машината спести поради софтуерно вето върху кръг от изрази, ползвани от извънземните. Коментаторката от София понечи да продължи остро настъпателно, с присъщия ѝ благ характер, когато Августин щастливо прочете на глас, че днешната връзка между две величествени цивилизации приключи. Но няма съвършено блаженство – предстоеше му среща с приготвената от Абсолютните вечеря.

* * *

След този първи контакт човечеството шупна. Сайтовете за мистика и загадки бяха щастливи, че най-после има с какво да заменят всекидневното писане за Девата от Фатима, гроба на Бастет в Странджа, мистериозната смърт на Худини и други подобни, поднасяни като почти неизвестни истории. Всеки софтуер, превеждащ от и на български, светкавично се предлагаше срещу солидно заплащане, чатовете с изкуствени интелекти общуваха на този език с предварително записване и предплата. Стотици български англофони, франкофони и прочее усилено преговаряха за повече пари и безплатни къщи по света. Това наложи нулева година за изучаването на чужди езици в България. Оттатък Атлантика се възбунтуваха, настояваха телевизионните сесии да стават в светлото за тях време. Не знаеха към кого да се обърнат и едно денонощие търсеха адреса на г-н Августин Домашефски от Република България, макар да знаеха, че на временния си адрес над Земята едва ли е регистриран. За часове телевизиите се подготвиха технически. Правителствата по света умно и родолюбиво мълчаха, световните организации – още повече. В кръчмата, където Августин се отбиваше (нерядко), поставиха портрета му между новите и старите календари на ЦСКА и Левски.

* * *

За света времето до следващата среща премина напрегнато, за Августин – тегаво. Не бяха го свързвали с близките му близо месец. Слава Богу, те вече видяха, че е жив, а дали можеха чак толкова да се гордеят? Той вече изпитваше комплексите на прохождащата телевизионна звезда, които много скоро се превръщаха в непоклатима убеденост в собственото висше съвършенство. Извънземните му бяха предоставили филми, музика и книги и почти не се срещаха с него. Смятаха, че колкото по-малко е повлиян от тях, толкова ще бъде по ефективен посредник. Самият Решаващ и разрешаващ измисли това, защото не обичаше да се занимава с никого. В стаята влезе, по-скоро се появи от нищото, Разузнавачът. Беснееше, че първият контакт не открива перспектива за широко поле на неговата дейност. Не че толкова обожаваше занаята си, колкото боготвореше своята кариера. Разузнавачът клекна на колене, условно казано, и доби сивкав цвят. Августин не можеше да знае, че това е „бетонно сиво“ по международната класификация, още по-малко – какво означава това. А Абсолютен в такъв цвята означаваше лукавство.

Моментно сивият застърга с нещо като глас, а машината за превод се вживя в бархетен регистър.

– Познаваш ме, аз съм Разузнавачът. Е, Густи, как е? – знаеше, че така му викат близки и приятели.

– Бива – землянинът остана изчерпателно лаконичен. От срещи с началници знаеше, че такъв мек старт означава тежък финал.

– Вчера се представи добре. Дълго изучавахме вашия свят, но до сега не знаехме, че сте толкова сдържани.

Августин също изучаваше чуждоземците и на момента установи, че престрелката в африканското студио и появата на точно тази коментаторка те приемат за сдържаност. А може би сивият целеше друго?..

– Хората на земята не се втурват току така. Ние играем слабо първо и силно второ полувреме.

Излезе леко агресивно, пък се сети и за мездренския футболен отбор, за който това правило доста често не важеше.

– Ще ми разкажеш ли по-подробно за хората на твоята планета?

– По дяволите, Разузнавач! Та вие сте разучили всичко за нас, какво искаш още. Знаете и кътните ни зъби.

– Да, до минути мога да получа зъболекарския картон на всеки от земята.

– Тогава какво искаш още?

– Искам да разбера за душите на хората.

В удивление земният щеше да падне от кръглата чисто бяла седалка. Вкъщи жена му казваше открито: „Душичката ти ще извадя…“. Замисли се, че тя го прави, защото в душата му има нещо безмерно ценно. Не беше се сетил. Сега извънземният го насочи към това.

– Та вие сте овладели безкрайни космически сили, за вас сме мравки, защо трябва да се занимавате с душите на дребни насекоми?

Не обиди човечеството. Знаеше за високата организация на мравките.

– Работата ми е да се занимавам с всичко. Вие сте първата цивилизация, която си мисли, че има душа. При следващата ни среща ще поговорим за това, както и за останалите шестима на борда на станцията… Ще поговорим… Помислѝ…

В този момент Августин би дал всичко, да разбере мъж или жена е разузнавачът. Мигом осъзна колко е безсмислено. Една висша цивилизация без съмнение е изтрила окончателно разликата. Цивилизованата му евроатлантическа родина вече тръгва по този път.

* * *

До телевизионната емисия никой друг не ме потърси. Пет минути преди началото по говорител някакъв ме подсетиха да се отбия в тоалетната, а минута преди 20.00 по Гринуич, че трябва да седна срещу невидимата камера и скритите екрани. Единият от тях е разделен на стотици сектори, на които се виждат телевизионни студия и разбирам, че са по целия свят. Не ми е ясно само защо си приличат като клонинги. Приятелят ми Драгой спореше, че клонингите не си приличат, но аз твърдях, че са досущ еднакви. Преди да си тръгнем от ресторантчето до Искъра вече не помнехме мненията си, но това как изглеждахме потвърждаваше казаното от мен. На другия екран пише: „ТОВА НЕ ГО ЧЕТИ!!! Августине, говори по-бавно и да ти се разбират думите!“. Тази тактична забележка ме окуражава да не подскоча, когато отново се виждам на земните екрани. (След часове научавам, че във връзката са участвали 1134 телевизии по планетата.)

– Здравейте отново. Здравейте. Продължаваме връзката за разговор между жителите на Земята и любезните гости от далечни планети.

Това бях запомнил от някакво предаване. Сещам се също, че всички знаем Юксел, ама той всяка вечер си казва името, и допълвам:

– Аз съм Августин Домашефски. От Мездра.

Второто ми се изплъзна през езика. Впрочем, до края на тази за мен дълга и болна история така и не научихме къде на картата на космоса се намират техните планети. Сигурно знаят, че все някога ще дойде до нас записът с техния „Дельо хайдутин“.

– Днес цивилизация Абсолютните ще ни покаже своя свят, а после ще може да питате.

Последвалите снимки и филми съм ги гледал, та ползвам времето да преценя как стоя на световния екран. Доволен съм, то не било толкова трудно. Даже си сресвам косата и си оправям яката на ризата. Чуждоземците показват планетите и земите си. Природата им е като във фантастичен филм, само че още по-извратена. Цветовете им са безобразни, а има цели континенти в черно-бяло. Говорителски глас разказва мъгляво и неясно на земните приятели за техниката, която била на сто хиляди години преди нас. Показват машини и механизми също както на военните паради в Москва – огромни цилиндри върху огромни камиони. Несъмнено в гигантските запечатани бидони е скрита огромна мощ. Показват и себе си – на различните места, на които живеят: под, на и над земята; в междузвездния вакуум, край горящи слънца и червееви дупки. За последното не съм сигурен, но е дупка. Виждал съм такива в списание „Знание-сила“. В цивилизацията им няма животни, всички отдавна са очовечени (по земните ни определения). Чувам, че машината точно така го превежда. Омръзна ми да ги гледам, Абсолютните имат хиляди вида тела. Моите домакини тук се оказват от най-красивите. Дават ми знак, че филмите свършват и съм аз.

– Извънземните очакват от вас мнения и въпроси, те благодарят – взирам се в написаното на скрития екран – на всички, които гледаха тези картини от цивилизация Абсолютните.

Не знам как в момента се оправят на земята, има ли ред за въпросите или както обикновено включва се онзи, който първи е натиснал копчето. Или както на разговор с български политик – репортерите от целия телевизионен списък на А1 питат едновременно. Не случайно много от депутатите са с раздвоение на личността.

Първият е от голяма телевизионна компания, бръснал се е няколко пъти преди включването, скъпият му костюм трепти от лукс, вратовръзката му сякаш крещи за величието на притежателя.

– Това, което гледаме, е чиста измама! Кой си прави реклама за наша сметка? Не знам дали кацането на луната е фалшификация, но за тази манипулация, която сега ни се поднася, някои е хвърлил твърде много пари. Не знаех, че хибридната война може да стигне до това!

Успява да се озапти за половин секунда, за да чуе нещо в дискретната слушалка, и добавя:

– Както винаги ние първи ще разнищим това злотворство и единствени ще разкрием конспирацията.

Виждам, че дори спокойният глас на преводача на български не успява да скрие артистичния устрем на говорещия. Добре поне, че не коментира външния вид на извънземните! Скриват го и се показва друг, после друга и така, и така – всички по същия начин. Водещата на предаването „Подправки в розово“ от някаква кулинарна кабелна телевизия в Япония говори отривисто и по същество. Личи си, че е попаднала в глобална световна роля извън касеролите.

– Много добре разбираме и Япония няма да допусне евтина гавра с достойнството й. Какви са тези точки, откъдето получаваме сигнала? Хищните сателити на Мъск? Руските шпионски спътници? Китайските разработки за разузнаване? Американската програма ХААРП в Аляска?

Добре, че все пак спря. На екрана се появява фотография на чуждоземно цвете, което прилича на изкопана от земята ръждясала лейка. На този фон се чуват последователно два стържещи гласа и превод от машината.

– Аз съм онзи, който на станцията работи като Дипломатически агент. Ще търсим отговор на вашите ценни и добронамерени въпроси.

– Аз съм онзи, който на станцията изпълнява задачите на Изпълняващ и разрешаващ. На вашите въпроси ще получите отговор само след 24 часа.

Свърши се за днес. След време, на заспиване, се сещам какво каза тази вечер пастор от някаква християнска телевизия: „От горе не може никой да говори. От горе говори само Един.“

„От горе…“ „Един…“ „Само…“ „Само…“

* * *

При мен се появява Дипломатическият агент. Тялото му е приело скучно син тон. Разпознавам го по черната лента, която носи на главата си, хайде да го нарека глава. Той се опира на стената.

– Здравей, как спа?

„Гладен.“ – помислих си и отговори:

– Отлично! Хапчетата за еуфория ми действат, макар да не е същото.

На „еуфория“ се запъвам, както обикновено. Бяха ми набутали тази дума, а най-вече скапаните си хапчета. Още в началото им казах, че не толкова хапчетата, колкото алкохолът е част от нашата култура, но те бяха наблюдавали внимателно човечеството и се въздържаха. Дадоха ми безопасни хапчета, които довеждат до подобно състояние, но все пак е имитация. Нямаше го онова сред кълбото от гласове: „Слушайте сега какво ще ви кажа.“

– Помислил съм за това – казва извънземният, – но нека първо поговорим другарски.

Може и превеждащата да е сбъркала думата, но все едно – за пръв път я чувам тук. Бързо се сещам за длъжността му и съобразявам, че в дипломацията това значи: „Слушай внимателно, защото силата е в мен.“ Началникът в ЖП-то обичаше да употребява „като другари“. Мълча.

– Нещата вървят добре, макар че твоите хора са толкова сдържани.

Хайде стига с това „толкова сдържани“! Тези не си ли говорят един с друг? А може би обратното? Иначе „твоите хора“ ми харесва, започнали са да прихващат.

– Слушай, Дипломатически, не съм ви молил да съм тук, домъкнахте ме насила. Няма и да ви моля да ме върнете, защото ще ми скроите някакъв номер.

Усещам, че думите ми някак му допадат. Какво пък толкова казвам?

– Хайде да бъдем открити един с друг.

Това отново ме подсеща какво е дипломация. Може пък тяхната да е друга? Отново мълча. Добре че от хапчетата за еуфория няма махмурлук. Иначе не бих могъл да издържа този смотан разговор. Оказва се, че греша – за разговора, не за хапчетата.

– Предлагам ти сделка – сладко ромоли превеждащата машина. – Аз ще ти осигурявам по малко алкохол, ще ти правя и други услуги, а ти ще ми отвърнеш със следното. Ще ми помогнеш да разбера характера, логиката и поведението на българите, което ще ми послужи за нещо лично.

Опа, ставаме интимни…

– Ако ми кажеш какво е това нещо.

– Ако не ти кажа?

– Няма сделка.

– Добре, интересуват ме легендите и действията преди години около гробницата на Бастет в Странджа.

Хайде и тоя! То не беше чудотворна мумия, не беше Людмила Живкова, Държавна сигурност, руснаците и куп още истини, полуистини, лъжи и измислици. Питам спокойно, сделка е, все пак:

– Какво мога да свърша повече от вас? Нали сте всезнаещи. Имате информация отвсякъде и за всичко. Хич да не е, поне Гугъл ви помага, вярно – след рекламираните сайтове, избутани напред. А историите за Странджа хич не са читави. Само ги прехвърлят от сайт в сайт.

– Точно щото знам повече от теб, ще ти кажа, че Бастет не е само име. Тя е могъщество, богатство и власт! Аз ги искам! А затова трябва да опозная хората наоколо. Ще ми съдействаш ли? Ако откажеш, мога просто да изтрия този разговор от съзнанието ти.

Не е много дипломатично, нито бизнесменско, но е достатъчно ясно, и затова отговарям: „Да.“. Извънземният не мръдна през цялото време, опрян на стената. Накрая туловището му бе оставило отчетлива следа в нея.

Като излезе, с носталгия забелязвам под масичката пластмасово шише от трапезна вода, пълно с позабравен вид течност. Чакаше ме вечерният телевизионен сеанс и затова изпих само двеста грама.

* * *

На земята очакваха часа 20.00 по Гринуич. Появи се популярният посредник Августин, с различна риза и лек вълнен пуловер. След поздрава той рязко влезе в темата.

– Ще чуем Решаващия и разрешаващ, върховният в земната мисия на Абсолютните.

На екрана се появи една от познатите картини на няколко планети без звезди зад тях. Бяха ги скрили, за да не се разпознае местоположението на 385 000 светлинни години от студиото. През десет секунди картините се сменяха със снимки от Абсолютската култура, от страшни по-страшни. Този път машината превеждаше с глас, който внушаваше чувства, далечни от безгрижието.

– Уважаемо Човечество, преди двайсет и четири часа мнозина ваши представители попитаха доколко настоящите видеовръзки са диалог между две цивилизации. Изказани бяха предположения, че става дума за фалшификация. В задължителния за Абсолютните и някои техни съюзници Протокол 3490–0099/4 8 3/1313 се определят правилата при среща с друга цивилизация. Етикет 16679–155–214, Церемониал 16(31), алинея 5(17)0202, пункт 68 изисква при подобно съмнение да представим „достоверно и убедително доказателство за автентичност“. Това ще направим сега. Отворете прозорците и се обърнете нагоре. Приятно гледане!

От всяка точка на земята високо в атмосферата се виждаше несъмнено чуждоземно съоръжение – космическа станция, която се въртеше, иначе стоеше неподвижна. Припламваха разноцветни светлини и се чуваха като от Господ пратени звуци от Петата симфония на Бетховен, изпълнявана от амстердамския Оркестър „Роял Концертгебау“. Не почваше от „ударите на съдбата“, а някъде по-нататък. Сценария сътвори Културният представител, той си го пазеше в своята машина, вадеше го при всяка нова среща с друга цивилизация и леко го актуализираше. Аудиовизуалното зрелище излезе грандиозно. Лек повей на скепсис внасяше това, че станцията не приличаше на сърдечно познатите ни летящи чинии, изглеждаше по-скоро като смачкан преден капак на огромен автомобил. За 5–10 минути в телевизионния ефир се повтаряше любезното: „Отворете прозорците и се обърнете нагоре. Приятно гледане!“ и се виждаше същата колосална огъната ламарина и светлинния каталог върху нея на всички багри от дъгата. Августин видя картината само веднъж, защото реши да използва своята пауза и задряма. На борда се учудиха на това действие, но го приписаха на изключително вълнение. След десетина минути станцията изчезна от небето над всяка земна точка.

От студиото започна бляскаво шоу, което през следващия половин час човечеството оцени ако не високо, то с неизбежен реализъм, който доведе до индивидуални и колективни инфаркти. Поклонникът на земните алегорични изрази Решаващият и разрешаващ участва в изграждането на тактиката за убеждаване с идеята „да хванеш бика за рогата“. Затова „на живо“ се появи картина от Зона 51 в Южна Невада. Застанала в средата на плаца невидима камера показваше как от хангар се показва бруталната муцуна на самолет, докаран сякаш от научна фантастика на Дисни. Машината бавно рулираше и явно се готвеше за полет. На момента десетки генерали, полковници и прочее надолу чинове в несвяст осъзнаха, че ще полетят и пагоните им, заедно с любимите им висши заплати.

Извънземните ги пожалиха и след картината с прототипа на свръхсекретния, свръхзвуков, неуловим с радар и непобедим, на екрана се появи успокояващият със своята мекота и самота кабинет на руския президент. Той разговаряше с любимия си говорител на Кремъл на чаша водка. (Чашата стоеше пред говорителя.) С трудно преводима разузнаваческа лексика и шлифован уличен сленг те обсъждаха някаква операция след 55 години, чието начало трябваше да положат сега. Секунди по-късно Президентът каза „Да“, което изуми събеседника му, очакващ в момента тъкмо обратното. Но върховният лидер, приел въпрос чрез приемника в ухото си, беше издал нареждане. За секунди изгасна осветлението в кабинета, в целия Кремъл и цяла Москва. Тук и в няколко области около Московската спряха тока и всичко потъна в мистична тъма.

Незнайната и невидима камера се пренесе в Истанбул, на Олимпийския стадион Ататюрк, където пред 80 000 души се играеше международен мач за европейска купа. Обективът обхождаше пейките и терена, съдията се мотаеше с ВАР-а, а публиката, повечето от тях с телефон в ръка, замръзна пред невидимия Голям брат.

Абсолютните приеха тези доказателства за достатъчни и прекратиха сеанса по убеждаване. Водещият и междузвезден контактьор Домашефски покани Земята за мнения, въпроси и послания. Земята мълчеше. Нито едно студио не се отвори на екрана, нито един забележителен световен коментатор не се показа и Августин с трудно скривана радост закри предаването. Следващият телевизионен сеанс определиха за след три дни.

Само дето още половин час над земния безкрай звучеше Петата симфония, за което после наказаха Целокупния технически отговорник, а една машина-робот бракуваха, като просто я изхвърлиха към земята.

* * *

Планетата закипя. Вече нямаше накъде. Човечеството видя дебелия край (един от любимите изрази на Решаващия и разрешаващ). Този път Организацията на обединените нации реши да реагира първа, за да покаже гордо, че съществува. Всяка от петнайсетте членки на Съвета за сигурност внесе по една резолюция, като всяка от тях отхвърлиха с по 14 гласа.

След като провериха, че записите на Абсолютската демонстрация са налице, военнослужещите по света силно се възбудиха. Международните военни организации стегнаха редиците си, като започнаха с проверка кои са техните членове и дали всеки от тях няма противоречащи с устава други договори. Актуализираха десетки двустранни военни сътрудничества. Подредиха фактологията и документацията. В много страни в пехотните части въведоха пълна бойна готовност. Ловко и пъргаво генералите атакуваха своите правителства и постигнаха безпрецедентни успехи: Първо – значително бяха увеличени заплатите на висшия и средния команден състав и второ – бяха гласувани внушителни увеличения на отбранителните бюджети, с оглед за след пет години. Един военен пилот самоволно излетя, дълго търси извънземната станция, не я намери, върна се и се приземи благополучно.