БЛИЗКА СРЕЩА ОТ НУЛЕВ ВИД

Лъчезар Вачков

БЛИЗКА СРЕЩА ОТ НУЛЕВ ВИД

Илюстрациите в настоящото издание са създадени с помощта на генеративен изкуствен интелект (OpenAI's ChatGPT). Те не представляват произведения, обект на авторски права на конкретно физическо лице и се използват в съответствие с условията за ползване на OpenAI. Съгласно условията на платформата, авторът на тази книга има право да използва, разпространява и адаптира тези илюстрации в рамките на настоящия проект.

БЛИЗКА СРЕЩА ОТ НУЛЕВ ВИД

Лъчезар Вачков

Високата етичност на автора го задължава да предупреди евентуалния читател за следното:

Тази история съдържа само безсмислици. Не се подвеждайте, всичко това не може да се случи. За съжаление текстът изтече предварително в публичното пространство. Течът донесе непоправими щети. Започнаха да ме питат:

Първо: не съм ли гледал филма „Близки срещи от трети вид“, та се подигравам със сериозни работи? Гледал съм го. Такива филми ме накараха и аз да опитам да осветля възмечтания за човечеството миг – срещата с друга цивилизация.

Второ: уважавали били моето родолюбие, но не е ли прекалено? Не можеше ли основните герои на разказа да бъдат от друга държава на Европейския съюз, примерно някоя западна? Прави са, можеше.

Трето – с най-много възражения: защо така елементарно се заигравам с любовта, макар и в самия край на съчинението? Веднага отговарям, че исках да предупредя човечеството с последните думи от текста: „Една необуздана страст може да порази цели цивилизации. Любовта е страшно нещо.“

Авторът

* * *

Често се занасят с мен за чадъра. Нося го отдясно и отзад, закачен за колана. Той не се сгъва, от старите е, но е много здрав. Вземам го само когато може да вали, а трябва да обслужвам прелеза. Днес съм се стегнал в работата по необходимост, по причина на снощното напиване с компанията, довело до гласно изказани убеждения, които се хвърлях да защитавам, готов да рискувам живота си. Сега не ги помня, но бяха дълбоко изстрадани. Не пия много, но и малкото ме впечатлява така, че приятелите ме принуждават просто да млъкна. Бързият за Бургас току-що премина, оглеждам коректно ли са вдигнати бариерите. Сетих се, снощи като че ли ме уверяваха, че думата коректно е крайно неподходяща, когато иде реч за верността на семейната жена. Не вали, а и няма как, след като живо облаче няма по небето. Нещо съм сбъркал с чадъра, но той не пречи. Бързам да се прибера в бунгалото, близо до телефоните и най-вече до вързопа списания „Космос“ от 1965 година. Подариха ми го срещу три лева в пункта за скрап, с добавка „Защото си наш човек!“, при което на добра воля добавих още три за окръгляване до шише наливна. Падам си по фантастиките, научните, разбира се. С вълнение чета за конспирациите, за нашите ракети и за разните НЛО, които ни окръжават. Става привечер и наоколо притъмнява. Затварям вратата, тогава кантонът светва отвътре в невъзможно бяло, бяло като, като… няма такова бяло. А и не ми стига време да мисля за това, просто защото спрях да мисля. За миг само се учудвам, че животът ми не преминава като на кино. Иначе бял тунел има. Ще се появи ли да ме посрещне и баба Ефросина, която се помина преди месец на деветдесет и четири?

* * *

Ако бяха земни, решително можеше да се каже, че лицата им излъчваха смесени чувства, почти всички свързани със страх, че от Центъра ще има безапелационни наказания за тъпата грешка. Но седмината чуждоземци нищо не излъчваха, поради това, че в тяхната цивилизация не съществуваше страх. Замени го безграничен гняв, чувство, което е изключително развито в този самоосъзнал се сектор от материята. А и не можеха да излъчват нищо, тъй като, гледани отстрани, понятието „лице“ не съдържаше абсолютно никакъв смисъл. Всички бяха ярко цветни в баграта глогово зелено по земната система РАЛ. Това означаваше, че умират от яд. Космическата им раса променяше цветовете на тялото си в зависимост от настроението. В работни отряди като този всеки от тях имаше персонална мисия, събираха се и обсъждаха заедно само в краен случай. А този беше такъв, дори съвсем краен. На кръглия диван лежеше техният позор. (Културният представител би отбелязал, че е неуместно да се дефинира така човешки екземпляр, а Дипломатическият агент би го подкрепил. Вдъхващият доброта добронамерено би се солидаризирал и с двамата.) Чуждоземците гледаха с празен поглед легналия, но други някакви сетива го преценяваха, а инстинктите им все по-задълбочено подсказваха, че ги чакат тежки ядове. Земният жител се оказа висок, жилав, на около 55 земни години, с леко посивяващи коси и плътни мустаци, дълъг прав нос, тъмни очи, широки длани. Главата му красеше жълта шапка с червени шарении, кожена чанта стягаше кръста му. В ръката си държеше пособието, с което земляните се пазят от дъжд – твърде голям чадър. Някак беше попаднал в обсега на телепортацията. Бяха в състояние да разберат, че по земята човекът крачи с умерена походка, а очите му са свикнали да шарят неуморно.

Сега те бяха неспокойно затворени. Нямаше как, трябваше да го приведат в активно комуникационно състояние, тоест да го събудят. Рутинната телепортация от кантона до невидимата Сфера в околоземна орбита очевидно бе преминала без летални следствия. Целокупният технически отговорник извика подходящата умна машина, тя се надвеси над невиждащия безсловесен и след минута той отвори очи. Машината регистрира в своята памет повишено наличие на газообразен алкохол край индивида и се затътри към шкафа си. Целокупният технически отговорник погледна околните някак гордо. Впрочем той почти нищо не знаеше за технологиите, по-скоро само организираше умните машини, а най-точно – беше техен диспечер.

* * *

Човекът отвори очи, в които се таеше безмерен ужас. Надигна се и седна с проникновената мисъл, че не може да пророни дори звук. Изгледа околните и се сети, че напоследък Хелоуинът се оказа незаменим празник за българина. Човекът предположи, че четирима от тях са мъже, а жените са три. Или обратното? Чак по-късно научи, че наистина са два пола, но съвсем не като земните. Сега знаеше само, че е похитен в къща на ужасите. Това чувство се окръгли след като чу невъобразимите звуци, които съществата започнаха да си разменят. Това бяха гласно изразени размисли, които означаваха следното:

– Няма да стане… Ама никак! Само като го гледам… – натъжи се Комуникационният експерт.

И тази неизмерима горест имаше основание, защото вещаеше провал на кариерата му. Гласът му звучеше като поредица от падащи закачалки на дъното на празен гардероб.

Дипломатическият агент също си представи лично бъдеще по планетите на всеизяждащите:

– Пет години подбор! Прецизно наблюдение на хиляди, после стотици! Избор на най-подходящия! Професор, ерудит с феноменална памет, популяризатор, телевизионен водещ… И накрая – бръкнал си в чувала с котката.

Това за котката научи от Решаващия и разрешаващ, дълбоко привързан към земните изрази ръководител. В космическия район на Дипломатическия нямаше жива котка, но разбираше за какво говорят земните.

– Нашата велика култура да премине през този?.. – думите му се спухаха като кратка кихавица в претъпкана чакалня на гара.

Дори Вдъхващият доброта не се реши да му направи пастелна забележка за „този“.

Целокупният технически отговорник мълчеше дълбокомислено. Вместо избрания сред десетки хиляди по целия свят, умната машина, която слезе да извърши процедурата по задигането и пренасянето му, бе взела едного „на случаен принцип“. От всичките седмина на борда на Сферата само Разузнавачът знаеше, че за собствено улеснение машините-роботи често ползват услугите на така наречения от земните „изкуствен интелект“. Някъде в тази колаборация бяха разменени буквата „О“ с цифрата „0“. Изглежда това е традиция за цялата вселена.

Последва благозвучен глас, който в началото наподобяваше скъсване на болт при пренатягане, а после застърга като при запалване на стар автомобил. Говореше Решаващият и разрешаващ, върховният ръководител на мисията. Той сравнително рядко се появяваше пред другите – по веднъж на няколко месеца. Предстоеше му пенсиониране, а за неговата планета това означаваше, че ще му забранят да работи каквото и да е и ще живее само с това, което е скътал. Ако е успял да го стори. Тази пенсионна система се оказа изключително благоприятна за чуждоземното общество. Той каза:

– Продължаваме! В Регистър 34 не е указан такъв случай и действаме според стандартната процедура. И без това едва ли някой от нашите се интересува от този контакт. Нека да научим кой и какъв е, пък не се знае що за заек ще изскочи от този храст.

Решаващият и разрешаващ и тук следваше традиционната мъдрост на земляните, макар и да не успя да разбере дали това е животно или нещо друго.

Измъкнаха машината за превод на езика. Тя дълго мълча, тъй като представителят на земната култура успяваше да произведе само няколко нечленоразделни, труднопреводими звука. Бавно човешкият индивид запреглъща и зашепна, но що-годе смислена звукова вибрация дойде доста по-късно.

– Къде съм? Кои сте вие?

После щеше да съжалява и за двата въпроса.

Първата стъпка на историческия контакт изненадващо се оказа галантна – външният им вид би могъл да го подтикне към въпроса: “Какво сте вие?“ или към нещо още по-сурово. Едно на нула за Земята. (По-късно се оказа, че в най-популярната игра на извънземните първото попадение се броеше направо за 1000 точки.)

Започна се. Според Инструкция 2658/13–19 при първа среща трябваше да обяснят къде им е планетата (без координати), какво е тяхната многомилионна история (измерена в земни години), какви технологии владеят (съвсем общо и мъгляво, без подробности) и информация по още 48 пункта. Пропускането на каквото и да е от Инструкцията се приемаше за престъпление към собствената цивилизация и се наказваше безкомпромисно. Комуникационният експерт се зае с тази задача с чувството на неизбежна самообреченост. Той се отличаваше с неловък начин на общуване, всъщност поради липса на кадри, преди да дойдат около Земята го бяха преквалифицирали на тази длъжност от професионалната му битност на Проследяващ магнитните полета на планетите. Започна с: „Ето какво…“ От първата му фраза Разузнавачът и Дипломатическият агент го наблюдаваха внимателно, без бдителност за думите му. Длъжностните им характеристики изискваха при такъв случай да се интересуват само от него. Още на родните им планети бяха подали поредица от рапорти с молба да се разясни какво означаваше това „само от него“, но отговори не получиха. Разузнавачът що-годе се досещаше, но Дипломатическият агент тънеше в безразлично неведение. Часовете започнаха да се нижат…

* * *

Да, минах през бял тунел. Но едва ли съм в ада, макар че прилича и на това. Седмината срещу мен гледат в разни екрани, и четат някакви знаци, които отдалече ми приличат по-скоро на следи върху правоъгълника на повреден телевизор. Личи, че написаното там е по-важно от собствените им мисли. А откъде да знам, че въобще мислят. В лош сън съм попаднал. И то в сън на извратен великан-великаноядец. (Тази идея срещнах в един разказ в „Космос“.) Дано не съм мръднал. Така си мислех преди половин-един час, а сега съм убеден, че не бях откачил, но все едно – ще се случи. Един от тримата бучи вече доста дълго. Преди час някакво безформено метално създание започна да ми превежда първо на английски, после на още няколко перфектно непознати ми езика и накрая – на български. Малко ми звучи като да говори коментатор по телевизията, но независимо от това се разбира, че е български език. Кои са, откъде са, какво са… Всичките ми мечти за НЛО и зелени човечета от канал „Дискавъри“ се изпаряват и въобще ми се отщява контакт. То било дива работа. Първо слушах седнал, после легнах и сега гледам нагоре в нелепо бял таван и се мъча да не чувам нищо. „Планетите ни се движат около тройна звезда… Борби за равноправие… Милион години на развитие и прогрес… Съвършенството на универсалната регламентация и щастието да ѝ се подчиняваш… За нас не съществуват пространство и време… Явно е така, защото поглеждам часовника на ръката си и виждам, че са минали близо три часа. Господи, какво ли става с прелеза!!! Ураганът от думи започва да ми изтрива съзнанието. Изкрещявам: „Казвам се Августин Домашефски!“ Усещам нещо като възбуда сред тях. Дали се зарадваха, че близката среща има отзвук от моя страна? Можеха първо да почнат с името ми. Изключително сериозно обсъждат нещо. Вземат решение. Зарадван съм, че ме канят да обядвам, по-скоро от идеята, отколкото от вкуса на странното ядене, подредено в три ленти: бяло, зелено и червено. Седмината вече бяха оцветени във виолетово бордо по земната система РАЛ, последвало плътното сиво по време на разказа за несравнимата им цивилизация.

* * *

Този цвят означаваше, че извънземните бяха преминали в сънлива нега, вероятно да осмислят колосалната си грешка при размяната на българския професор с българския кантонер Августин Домашефски. Чуждоземците оставиха госта да се бори с обяда си сам и преминаха през стената. Пръв се наложи да действа Разузнавачът. Тези специалисти пътуваха къде ли не по вселената, за да научават всяко нещо, което може да е полезно за цивилизацията им – най-вече технологии, но и още много други… Разузнавачът нареди на машините да издирят кой е Домашевски и що за птица е той. (Разузнавачът, също като началника си, любопитно уважаваше земния фолклор, традиции и уподобявания и понякога се замисляше защо в някои езици се ползва „що за птица е“, а не „що за подземно животно е?“. В неговата цивилизация почти всички живееха под земята. Машините обходиха дистанционно земното кълбо, заобиколиха местния изкуствен интелект и съобщиха, че такова лице живее на планетата Земя (местно наименование), в държава, наречена тук Република България. И дадоха кратка информация:

1. Име: Августин ("възвишен, благословен"; аналог – Октавиан Август от земната история).

2. Фамилия: Домашефски.

3. Живее в: малкия български град Мездра.

4. Възраст: 54 земни години.

5. Семейно положение: женен, с две дъщери на 28 и 30.

6. Професия: пазач на железопътен прелез.

7. Външен вид: висок, жилав, с леко посивяващи коси и плътни мустаци, дълъг прав нос, тъмни очи, широки длани, умерена походка.

8. Особености на характера: Работлив, дисциплиниран, точен във времето, любознателен, живее в два свята – работата и навън. Навън е разсеян, често лековат, обича да употребява спиртни напитки, без много да прекалява. Сдържано се грижи за децата, в общи линии с добро поведение към жена си, когато тя го ядоса става доста суров и категоричен. Често е избухлив, след като не се съгласят с него.

9. Особености на поведението: Изключително общителен, приказлив и с чувство за хумор, но само пред близки и познати. Притеснителен пред началници и непознати, както и сред много хора. Проявява наивност и безразсъдство в някои свои действия и решения.

10. Гласно изразяване на мисли: Говори разумно. Но за нещата, които само той смята, че са му ясни – твърде объркано. Понякога вписва думи, които не са на място.

11. Интереси: Чете много книги за историята, както и научна фантастика. Почитател е на всички конспиративни теории, в това число и тези за НЛО. Фен на научната фантастика. Често цитира филми и книги, прави по тях отзиви и препоръки, които никой друг не разбира.

За този обзор машините обходиха едно лично досие, десетки служби и стотици земни съзнания като изразходваха енергия, открадната от близо хиляда електроцентрали. Това им даде основание да заявят, че са превишили безграничния си капацитет и се самоизключиха за неопределено време.

От станцията Решаващият и разрешаващ изпрати до висшите чинове, на 385 000 светлинни години разстояние, запитване може ли тук да започнат контакт със земляните чрез посредник 13–00/4849 – „дълго търсен и проучван интелигентен земен жител с необходимите за това качества“. Пространството се огъна и след три и половина минути той получи утвърдителен отговор, както в повечето случаи – генериран автоматично. Процедурата беше спазена.

* * *

И седмината знаеха, че контактът чрез кантонера щеше да им стовари купища главоболия. Практиката за първа среща бяха прилагали вече при повече от сто цивилизации, но такъв случай нямаха. А и старателно трябваше да изучават що за подземно е българинът. Регламентът за първи контакт ясно разписваше всичко. Определиха официална цел на срещата (отговорник Дипломатическият агент) двете цивилизации да започнат своето опознаване. Трябваше да се внуши (отговорник Културният агент), че изконната мечта на извънземните е дълбоко да вникнат в земната култура в интерес на взаимното уважение и разбирателство. Имаше и други цели (отговорници Разузнавачът и Дипломатическият агент, по случайност също шпионин), но те не бяха заявени за предмет на величавата цивилизационна среща като не толкова съществени за новото вселенско единение.

Формата за осъществяване на контакта (отговорник Комуникационният експерт) определя: „Двустранна връзка чрез посредник – специално подбран (най-подходящият) планетен жител. В пряк разговор той трябва да приема заявленията, мненията и въпросите на земляните и да ги препраща към чуждоземците. Те от своя страна отговарят или не, откликват или не, понякога питат или не. Всичко това се реализира чрез най-популярната и привлекателна медия на цивилизацията. Такова е правилото. За земята масовият комуникационен магнит се оказа телевизията. Само на няколко от планети местните не се интересуваха от този контакт, избраният посредник остана без мисия и безславно го прибраха. Технологично (отговорник Целокупният технически отговорник) създадоха елементарен канал: от станцията се осигуряваше телевизионна връзка със земята, като във всяко място на планетата приемни устройства можеха да се насочат към няколкостотин точки в стратосферата, да получат сигнал от извънземното студио и да го разпространят чрез наземните мрежи.

* * *

Влиза едно от съществата. Просва се на пода и започна да издава стържещи звуци. Някъде от стената се измъква превеждащата машина. С привличащ женски глас на нещо като български съобщава смисъла на казаното. Опитвам в главата си да го преведа на нашия език още веднъж и що-годе успявам.

– Здравей, моята длъжност е Вдъхващ доброта.

Мълча и гледам, но става глупаво. Туловището му е в бледолилав цвят. Те са като лазери на концерт! Отговарям:

– Вече знаеш как се казвам.

– Знам всичко за теб.

Не излезе много добро, но поне е искрено.

– Дали преводачът не греши – казвам, – дали не си искал да кажеш главен счетоводител или началник смяна?

Преводачът засветва в заплашително оранжево.

– Не, а именно Вдъхващ добрата: „вдъхвам“ и „доброта“.

– Е па, как става това? – казвам аз, като се сещам за какви ли не спорове в кръчмата. Веднъж дълго се драхме за това кое е по-лесно да се направи – от добрия лош или от лошия добър. Спечели братовчеда с това, че и двете са невъзможни. Той най-много беше пил.

– Всяко нещо – подхвана Вдъхващият, – става по-добро, ако се върши с доброта.

– Ние сума ти религии имаме – отвръщам, – дето само това повтарят: добро и любов, пък земята не е рай. Все още – добавям за авторитет на нашата цивилизация. – Но няма значение, защо си при мен?

Бледолилавият леко преминава в нещо червеникаво.

– Необходим си ни, а ще бъдеш нужен и на своята планета, но за тази задача трябва да имаш доброта, за да си истински посредник. А ти още не си такъв – проскриптява червеникавият и машината чаровно пренася до мен благите му мисли.

– Много съм си такъв. А в това за посредника сигурен ли си?

– Тук съм да поясня кротко, че ти печелиш великата чест да водиш разговора между цивилизацията на Абсолютните и земните жители.

Това за Абсолютните го оставям за по-нататък и мисля за „ти печелиш“. Сещам се колко старци в града научиха по телефоните, че в лотария „печелят“ суперсмарт телевизори и понеже не знаеха какво значи това, притесняваха се дали екраните ще могат да минат през вратата или прозореца. След като даваха или превеждаха някому 200–300 лева за съдействие при получаването, разбираха, че притеснението им е било излишно, но откраднатите пари не са им били в повече. Та и аз печеля велика чест, ама…

– За новата ти задача трябва да успокоиш гнева си – продължава легналият.

– Знаеш ти какво е гняв! – този път гневно избухнах. – Теб да те задигнат бандитски от работното място няма ли да побеснееш. Ти отговарял ли си за прелез!?

Казва, че не е и че работното му място въобще не е в Сферата тук, но при някаква реорганизация… И разсъдливо продължава:

– Задачата ми е да предпазвам контактьорите от нервни движения.

– По-добре ми поясни какъв контактьор съм аз и шибан посредник. Не си ли научил, че на земята нервни движения се предпазват с нервни движения, а не като теб – с проповеди.

Чуждоземецът веднага приема идеята и като се надига – нещо като седнал – приема цвета на гнила мушмула и започва да бълва такива думи, изрази и цели изречения, че превеждащата машина видимо се превключва към специален словесен масив за по-рядко ползване, с наложени ограничения, при нужда.

От уважение към прилагането на посочената земна практика или към изключителните му езикови познания, аз се притаявам, свивам нервните си движения и това ми личи.

Той е доволен. Пък може да е тя? Чак сега се усещам…

* * *

В осем часа вечерта по Гринуич абсолютно всички телевизионни програми на земята бяха прекъснати едновременно. Появи се снимка от една чужда планета. На екрана безлично стоеше хибрид между картина на Миро и на Шишкин – гора от метални кристали и стичащи се по тях обилни слюнки. По-късно специалистите оприличаха това на класическа реклама по български телевизии. Липсваше само звук от отделяне на газове или подробен разказ за други интимности. С този старт започна сценарият на Културния представител. Той избра за начало обръщението към земляните да бъде на английски език. Още на другия ден по този повод войнствено се активираха стотици движения срещу безочливото решение на извънземните и в защита на редките земни езици. Най-активни срещу тази въпиеща несправедливост бяха десетимата възрастни от южноафриканския Национален парк "Гемсбок" в Калахари, единствените които говорят койсанския език, характерен със своите цъкащи съгласни звуци. Първата дума на този исторически във вселенски план контакт се оказа „тъкмо“. Сериозен, школуван сякаш в американско радио глас, заговори: „Тъкмо сега виждате снимка от най-голямата планета с цивилизацията на Абсолютните.“ Текста написа Културният представител и много се гордееше с него. Превеждащата машина, с таланта си, също даваше своя принос. „Това е мястото, откъдето идваме ние, вашите гости. Тук сме с най-приятелско и обичливо желание да се запознаем и да се уважаваме един към друг.“ В потвърждение гласът съобщи, че гостите са прекъснали повсеместно телевизионното гледане на земните жители, за да съобщят какво трябва да стане. Всяка телевизия може да приема сигнал от стотиците точки, чиито координати са: ….. След час изреждане щастливото човечество научи, че срещите ще започнат утре по същото време и че гигантският контакт на двете цивилизации ще се осъществи с посредничеството на българския гражданин Августин Домашефски на български език. Кристалите с течащата слуз изчезнаха от екрана и програмите на телевизиите се възстановиха.

С времето най-елитните български социолози просторно щяха да разясняват „Какво се случи?“, но засега се изясни само следното. Над половината от човечеството не можа да види на живо началото на тази епохална връзка, защото спеше, тръгваше за работа или просто не седеше пред телевизорите. Но явно Абсолютните също са телевизионна цивилизация и, следвайки Инструкциите, бяха приели именно тази концепция за общуване. Всички, които дремеха пред екраните си, казаха на своите езици: „Айде стига, бе!“, тоест – това е номер на телевизионни хакери или решение на тъповат рекламист. Когато разбраха, че е повсеместно из планетата, го промениха на „Айдее…“, което носеше нюанси според културните особености. До едно кметствата по света заявиха, че нямат нищо общо с инцидента, нито една полицейска служба не можеше да отговори на милионите запитвания, учените бяха на месеци и години от хипотезите и техните проверки. За правителствата такова нещо не се беше случвало. Само хиляди опозиционни партии направиха изявления, че „при такова управление в страната, могат да стават само такива безсмислени неща и нищо добро за населението“. Двайсет и четири часа човечеството се правеше, че нищо не е видяло и чуло, чакаше и това чудо да се размине. Само дузина телевизионни програми по света решиха да яхнат късмета, ако всичко е наистина. Те използваха времето, насочиха се към посочените точки в стратосферата и останаха почти стреснати, когато получиха сигнал – същата позната вече снимка, съпроводена от симфония на Малер. В случая тези идея даде не Културният представител, а Комуникационният експерт, чиито машини бяха изчислили, че тази музика е най-подхождаща за качествен телевизионен пренос.