Замъка на Хинокагава

Кира Сакураги

Замъка на Хинокагава

Пролог

Слънцето, божествено и златисто, се спускаше зад планините, оцветявайки небето в нюанси на пурпурно и портокалово. Млада жена, облечена в елегантна, но скромна кимоно от тъмно синьо, седеше на терасата на малката вила. Вятърът, леко и нежно, развяваше краищата на кимоното, но не прекъсваше тишината, освен лекото шумолене на листата в близката гора.

В ръцете й бе малка, изящна кутия, инкрустирана със сребърни листа. От нея се носеше сладък, неповторим аромат на сакура и оризови полета. Преди години, в този същия час, баща й, известният самурай Казума, й беше дал кутията, носеща в себе си силата на семейството. Семейство, елитно, отдавна забравяно, невидимо от окото на обикновените хора.

Всяка от капчици, запечатани в сребърните листа на кутията, би могла да събуди мощна магия. Те носеха ехото на минали поколения, на славни битки, на тайни, пазени в дълбочината на вековете. Сега, в момент на залез, вятърът носеше неспокоен шепот. Пророчество, скрито в сърцето на Япония, чакаше да се сбъдне.

Вълни от тъмни, черни облаци засенчваха небето. Лунно сиво, мрачно. Огнище от тревожност наричаше.

Със треперещи ръце, жената отвори кутията. В нея, освен капчиците, лежеше и малък, пергаментен свитък. Свитъкът, сякаш оживял, подскачаше нежно върху коленете й.

Жената го разгърна. Свитъкът беше написан с йероглифи, познати и непознати, носещи в себе си скрита предсказание за бъдещето. Именно той, този свитък, щеше да я насочи към борбата с тъмнината, която заплашваше да погълне и събуди забравените древни сили.

Тишината отстъпи. Вятърът, по-бърз от преди, донесе ново, неспокойно звучене. Свещената кутия, сега изпълнена с мистерия, се превърна в проводник на неизвестно, пренебрежимо, но реално, фентъзи.

Наричаше се "Слънчевата Дъга".

И от този момент, Япония, и светът, щеше да се преобрази отвътре.

Глава 1

Златните лъчи на изгряващото слънце се процеждаха през прозорците на традиционния дом, оцветяващи дървените подове в топъл, меден оттенък. Наоми, деветнайсетгодишно момиче с коса, тъмна като нощта, седеше на прозореца, гледайки с втренчен поглед към оживения град Киото. Вместо чая, който обикновено пиеше, днес държеше изящен, сребърен съд с камъни, сякаш изсечени от самия лунен блясък.

Наоми е знаела, че е различна. От малка, тя усещаше необикновена връзка с природата – с шумоленето на листата, с течащите води, с небесния танц на звездите. Но само днес, стоейки сред неспиращата суматоха на града, я обземаше непознато, но познато чувство – чувството за предназначение.

Усещане за предназначение. Древните истории, разказвани от нейната баба, за магическите сили, скрити в сърцето на Япония, сега се възприемаха като реалност, сякаш оживяват. Историята на Слънчевата Дъга, на древните кланове и камите, на самураите, които са били по-силни от всяка оръжие. И ехото на предците, на забравяните тайни, се събуждаше в нея. Тя се запита дали ще бъде достойна да понесе тежестта на този, непознат за нея, свят.

Внезапно, странен блясък обгърна кимоното й, сякаш светлината на слънцето се сгъсти в нея. В ръката й се появи малка, изящна златна маска, изработена от материал, който не биваше да съществува в този свят. Маската сякаш излъчваше тиха, но осезаема енергия.

"Слънчевата Дъга…" прошепна тя, докато държеше маската в ръце. С тези думи, времето спря. Свят се разкри пред нея, свят изпълнен с мистерия и сила. Свят, за който тя е била предназначена.

Наоми е била само един малък вихър на промяната, но е била и предвестник на това, което идва. Наоми е била първата от Слънчевата Дъга.

Наоми е била първата, но не и единствената.

След този миг на странна и ясна яснота, Наоми разбра, че не е просто момиче, а носител на огромна сила. Сила, с която никой не е сблъсквал. Сила, от която зависи съдбата на Япония, и евентуално – на света.

Глава 2: Разкриване на тайните

Слънцето се издигаше по-високо, заливайки стаята на Наоми със светлина. Маската лежеше в ръцете й, топла и пулсираща със странна енергия. Беше изработена от злато, но не от обикновено злато – сякаш слънчеви лъчи бяха вплетени в самата й същност. По повърхността й се виждаха изящни гравюри на цветя на сакура и извиващи се дракони, символи, които Наоми бе виждала само в стари книги за японска митология.

Докосваше внимателно маската, сякаш се страхуваше да не я счупи. В този момент, златните гравюри заблестяха, а от маската се разнесе тих шепот, сякаш глас от отвъдното.

„Наследнице на Слънчевата Дъга, съдбата те зове… Търси пазителя на древните знания в храма Фушими Инари“.

Тялото на Наоми се разтресе. Фушими Инари… хилядите червени порти, извиващи се по склона на планината. Беше чувала истории за това свещено място, за скритите му тайни и за духовете, които го обитават. Но никога не си е представяла, че ще има причина да го посети.

Изведнъж си спомни думите на баба си, разказваща ѝ за древния род, от който произлизаше. „Ние сме пазители на баланса между световете, деца на Аматерасу, богинята на слънцето. И един ден, един от нас ще бъде избран да носи силата на Слънчевата Дъга…“

Баба й беше починала преди години, но думите ѝ сега отекваха в съзнанието на Наоми с нова сила. Тя беше избраната. Трябваше да намери пазителя на древните знания.

Наоми стана бързо. Тя облече тъмносинята си кимоно, стегна косата си и скри маската в малка кожена торбичка. Сърцето й биеше учестено, смесено чувство на страх и вълнение я обземаше. Тя знаеше, че животът й се е променил завинаги.

Излизайки от къщата, Наоми се сблъска с младеж с огненочервена коса, облечен в модерни дрехи. Той носеше странен амулет във формата на лисица.

„Наоми!“ каза той с усмивка. „Чувствам, че нещо е различно… Сякаш магията е във въздуха.“

„Кенто…“ прошепна тя. „И аз го чувствам. Трябва да отида до Фушими Инари.“

Кенто се намръщи. „Фушими Инари? Опасно е да ходиш сама там, особено сега. Чувал съм слухове за странни неща, които се случват в планината.“

„Не мога да обясня…“ каза Наоми, „но трябва да отида. Знам, че там ще намеря отговори.“

Кенто погледна сериозно в очите й. „Тогава ще дойда с теб. Не мога да те оставя сама.“

Наоми кимна благодарно. Двамата тръгнаха към храма, сянката на червените порти вече се очертаваше в далечината. Не знаеха какво ги очаква, но бяха готови да се изправят срещу неизвестното. Пътешествието им към сърцето на Слънчевата Дъга беше започнало.

Глава 3: Червените порти

Пътят към Фушими Инари се виеше нагоре по склона на планината, сякаш червена река, образувана от хиляди тории. Наоми и Кенто вървяха мълчаливо, заобиколени от тишината на гората, нарушавана само от шумоленето на листата и далечното чуруликане на птици. Въздухът беше пропит с аромат на влажна пръст и цъфтящи сакури, но под тази приятна миризма се долавяше и нещо друго, нещо непознато и леко тревожно.

„Чувстваш ли го?“ прошепна Кенто, стиснал амулета си във формата на лисица. „Сякаш някой ни наблюдава.“

Наоми кимна. Кожата й настръхна, сякаш невидими пръсти я докосваха. Тя стисна торбичката с маската, търсейки утеха в нейната топлина.

Червените порти се извисяваха над тях, всяка от тях носеща името на дарителя, помогнал за построяването на храма. Сякаш се движеха през тунел от времето, където миналото и настоящето се преплитаха.

Стигнаха до малка площадка, където се намираше статуя на лисица, пазител на храма. Кенто се поклони ниско пред статуята.

„Инари-сама,“ прошепна той. „Моля те, пази ни по пътя ни.“

В този момент, от сянката на гората излезе възрастна жена, облечена в традиционни дрехи. Лицето й беше покрито с бръчки, но очите й блестяха с мъдрост и проницателност.

„Търсите пазителя на древните знания, нали?“ попита тя с тих глас.

Наоми и Кенто се спогледаха изненадано. Как е знаела?

„Аз съм Акико,“ продължи жената. „И виждам, че съдбата ви е довела тук. Следвайте ме.“

Акико ги поведе по тесен, каменист път, който се изкачваше още по-нагоре в планината. Портите ставаха все по-редки, а гората все по-гъста. Сякаш се потъваха в сърцето на древна тайна.

Стигнаха до малък, скрит храм, заобиколен от цъфтящи сакури. В центъра на храма гореше вечен огън, излъчващ странна, зелена светлина.

„Тук живее пазителят,“ каза Акико, посочвайки към храма. „Но бъдете внимателни. Той не разкрива тайните си лесно.“

Наоми и Кенто се поклониха на Акико и бавно се приближиха до храма. Вратата се отвори сама, сякаш ги канеше да влязат.

Вътре беше тъмно и мистериозно. Зелената светлина на огъня хвърляше странни сенки по стените. В центъра на стаята седеше мъж с дълга, бяла брада, облечен в бяла роба. Очите му бяха затворени, но сякаш виждаше всичко.

„Добре дошли, деца на Слънчевата Дъга,“ каза той с дълбок глас, без да отваря очи. „Знам защо сте дошли.“

Глава 4: Пробуждане на силата

Зелената светлина от вечния огън танцуваше по лицето на стареца, очертавайки острите му скули и дълбоките бръчки. Очите му, все още затворени, сякаш виждаха право в душите на Наоми и Кенто. Тишината в храма беше гъста и осезаема, нарушавана само от пукането на дървата в огъня.

„Ти си пазителят?“ попита Наоми, гласът й леко трепереше.

Старецът отвори очи. Те бяха пронизително сини, сякаш два бездънни кладенеца, пълни с древна мъдрост и сила.

„Аз съм Юкио, пазител на знанията на Слънчевата Дъга,“ каза той с тих, но твърд глас. „И виждам, че ти, Наоми, си избраната. Носиш в себе си силата на предците си, силата да събудиш Слънчевата Дъга и да защитиш света от надигащата се тъмнина.“

Наоми извади маската от торбичката и я показа на Юкио. „Това… това се появи в ръката ми. Не знам какво означава.“

Юкио се усмихна леко. „Това е маска на "Кицунэ", свещеният дух на лисицата, символ на хитрост и магия. Тя е ключът към силата ти, Наоми. Но за да я овладееш, трябва да преминеш през изпитания. Трябва да се докажеш достойна.“

„Какви изпитания?“ попита Кенто, гласът му изпълнен с тревога.

„Изпитания на дух, воля и сърце,“ отговори Юкио. „Трябва да се изправиш срещу страховете си, да преодолееш слабостите си и да откриеш истинската си същност. Пътят няма да е лесен, Наоми. Ще се сблъскаш с опасности, за които дори не си и сънувала. Но ако успееш, ще се превърнеш в истински воин на Слънчевата Дъга.“

Юкио стана и се приближи до Наоми. Взе маската от ръцете й и я постави на лицето й. В момента, в който маската докосна кожата й, Наоми усети как тялото й се изпълва с мощна енергия. Свят около нея заблестя, а в съзнанието й се появиха видения – древни битки, магически ритуали, извиващи се дракони и сияещи ками.

Конец ознакомительного фрагмента.

Текст предоставлен ООО «Литрес».

Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию на Литрес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.