Искрата на надеждата

Зохра

Искрата на надеждата

Пролог

Камшиците се забиваха с хрущене в плътта, всяка удара ехо отдаващ се в гърдите на Принц Ахмед. Болката, остра и разкъсваща, заглуши не само зловещото тътрене на тълпата, но и самият му смут. Той, някога обсипван с почести, облечен в лъскави, царствени одежди, сега беше прикован към позорния стълб, гърбът му се превръща в кървава мозайка от безнадеждност. Обвиненията за държавна измяна, заговор срещу трона и убийството на кралски съветник, бяха изтъкани от лъжи и амбициите на принц Хасан, неговия чичо, брат на покойния му баща. Ахмед знаеше, че е жертва на коварство, на изтънчен заговор. Принц Хасан отдавна жадуваше за короната, а Ахмед, като законен наследник, стоеше на пътя му.

Всяко изнурително движение на палача, всяка пронизваща смяна в въздуха, му го напомняше. Всичко беше подредено с макиавелианска прецизност: подхвърлени доказателства, измамни свидетели, подкупени от чичо му, и самият крал, ослепен от лъжите, превръщайки Ахмед в жертва на собствената си невинност.

И все пак, някъде дълбоко в гърдите му, сякаш тлеещо пламъче в пустиня, тлееше искра на надежда. Тя пламтеше въпреки болката, унижението, безнадеждността. Той беше невинен. И щеше да го докаже, дори ако това означаваше да се опълчи на цялата империя.

В последния, способен на вечност момент, когато острието на меча заплашваше да довърши ужаса, прозвуча кралски указ. Смъртната присъда бе отменена. Вместо нея, Принц Ахмед беше осъден на доживотно изгнание и лишен от всички титли и привилегии.

"Помилван си!" – изкрещя глашатаят, но гласът му се загуби в гърления, недоволен рев на тълпата, нетърпелива да се отърве от тежестта на момента.

Ахмед се свлече на земята, сведен, почти в безсъзнание. Изгнанието беше бавна смърт, но все пак – по-добре от острието на меча. И му даваше шанс. Шанс да разкрие истината. Шанс да се върне. Шанс.

Глава 1: От пепелта

Изгнанието го отведе в забравената от боговете провинция. Суровата земя, сякаш с гняв вдигаща срещу него прашни бури, не познаваше пищния блясък на дворците, на които някога беше дом. Хората тук бяха сурови, недоверчиви, сякаш обзети от невидим страх, който проникваше в самите им очи. Бившият принц, облечен в дрехи, износени от времето и труд, се превърна в скитник, принуден да се бори за оцеляване, за най-основните си нужди. Ръцете му, неведнъж галещи скъпоценни предмети, сега се изтръгваха, за да прехранят себе си. Гладът, познат му само от слухове, сега го преследваше. Принуден да работи на полето, сред безкрайни ниви, той сякаш се трудеше, за да оскверни миналото си, да го сведе до прах.

Ахмед не се предаде. Всяка възможност, всяка среща, всяко слово, чуто на разпръснати пътеки, бяха хиляда нишки на паяжина, които той внимателно сплеждаше, търсейки фрагменти от истината. Разпитваше търговци, пътешественици, дори стари войници, чиито рани мълчеха по-силно от всяка дума. Слуховете се преплитаха с историите им, сякаш призраци на миналото, за скрити съкровища, тайни ордени, древни легенди – всички, потенциално, части от пъзела.

Една легенда особено привлече вниманието му – легендата за Вратата на Времето, древен артефакт, за който се говореше, че е скрит някъде в кралството. Говореше се, че той, който я открие, ще може да пътува в миналото, да промени настоящето.

Не е ли това ключът към доказването на невинността му? Ако можеше да се върне назад във времето и да разкрие заговора, преди да се е случил, дали щеше да спаси себе си и да възстанови честта си? Възможно ли бе самото време да бъде оръжие, по-силно от меча?

Пътуването му започна. Пътуването му беше започнало с пламък, не просто на надежда, а на жажда за справедливост. Пътуването му се простираше, не само из провинциите, но и дълбоко в себе си. Ахмед осъзна, че ще трябва да се довери на повече от просто слухове. Ще трябва да погледне в собственото си сърце. И там, под пластовете от болка и отчаяние, той открива искрата на решителността.

Глава 2: Шепотът на Вечността

Пътят към Вратата на Времето беше осеян не само с опасности, но и с загадки, които сякаш се криеха в самите сенки. Ахмед, вече не само изгнаник, но и търсещ истината, се съюзи с необичайни спътници. Картографът, изтънчен в тайните пътеки и знаещ миналото на кралството от древното му време, и млада магьосница, чиято сила, за разлика от самата нея, излъчваше загадъчен, тих шепот. Неочакваните им срещи и съюз бяха като шепоти на ехо от вечността, носещи частици от истината.

Пътуването им ги отведе през пусти, безжизнени земи, където сякаш времето бе спряло, сякаш имаше само тишината на вечността. Те минаха през гъсти, нездравословни гори, в които сякаш дори листата мълчаха. Вълните на тайни и забравени градове, отровени от миналото, се разкриваха пред тях. Представили бяха оръжия и знания, затворени в съкровищницата на вечността.

Всяка среща ги изправяше пред нови предизвикателства. Диви зверове, сякаш излезли от най-зловещите митове, коварни разбойници, ловкостта им подскачаше и в най-тесните пропуски. Всяка среща беше битка. Но може би най-големите опасности бяха невидимите – агентите на принц Хасан, чийто мълчаливи погледи се следяха като сенки. Те не се бяха отказали от Ахмед, не бяха забравили миналото. За тях той оставаше заплаха, враг, който трябваше да бъде отстранен.

Всяка стъпка напред ги приближаваше към целта, но и ги изправяше пред все по-големи предизвикателства. Ахмед виждаше тайни пророчества, запечатани в каменни стени, и шепоти на древни истории, които сякаш се бореха да се разкрият. Разбираше, че заговорът на чичо му е само част от по-голяма, зловеща картина, част от план за по-голям катаклизъм. И че Вратата на Времето е не просто средство за промяна на миналото, а и ключово звено за спасяването на бъдещето.

Конец ознакомительного фрагмента.

Текст предоставлен ООО «Литрес».

Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию на Литрес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.