Звездна ескадрила «Омега»

В центъра на тази буря бяха екипажът на „Омега“ и най-вече д-р Ева Роуз и капитан Адам Корсаков. Превърнати в знаменитости против волята си, те бяха принудени да навигират в лабиринта от интервюта, политически срещи и научни дебати.

Ева се чувстваше като риба на сухо. Блясъкът на медиите и безкрайните въпроси я изтощаваха. Истинската ѝ страст беше в данните, в тишината на лабораторията, където можеше да се бори с уравненията, а не с микрофоните. Въпреки това, тя неуморно защитаваше откритието, обясняваше сложните концепции с търпение и се опитваше да насочи дискусията към научните последици, а не към сензацията.

Адам, от друга страна, се справяше по-добре с напрежението, макар и по свой начин. Опитът му като капитан го беше подготвил за стратегическо мислене и справяне с натиск. Той умело отбиваше опитите на различни правителствени и корпоративни фракции да получат ексклузивен достъп до данните или да повлияят на бъдещите изследвания. Неговата основна грижа беше целостта на откритието и безопасността на бъдещите мисии.

– Те не разбират, Адам – каза Ева една вечер, докато двамата гледаха звездите от обсерваторията на Централното научно командване. – Всички говорят за „използване“ на Ехото, за „контролиране“ на структурата. Това е като мравки, които обсъждат как да впрегнат океана. Ние едва сме зърнали нещо фундаментално, а те вече мислят за оръжия и енергийни източници.

– Такъв е човешкият импулс, Ева – отвърна Адам спокойно. – Да разбереш, да използваш, да контролираш. Нашата задача е да гарантираме, че разбирането идва първо. Затова настоявам следващата мисия да бъде чисто научна, с международен надзор. Без скрити военни или корпоративни интереси.

– Следващата мисия… – В очите на Ева проблесна познатият пламък. – Работя по нещо. Преглеждах отново данните от „Архимед“, най-дълбоките квантови сканирания на структурата около Сириус Б. Има нещо… фино.

– Фино? След като открихме пулса на Вселената, какво може да е по-„фино“?

– Не е в самия сигнал, а в структурата, която го резонира. Има… флуктуации. Микроскопични, почти на границата на статистическия шум, но повтарящи се. Модели в самата енергийна мрежа, които не съответстват на пасивен резонанс. Сякаш… сякаш структурата не просто усилва Ехото, но и… взаимодейства с него по много сложен, почти… целенасочен начин.

Адам се намръщи. – Целенасочен? Мислехме, че не е съзнателна.

– И аз така мисля. Не целенасочен като разумно същество. По-скоро като изключително сложна природна система, която активно поддържа и модулира резонанса. Като жив организъм, който регулира собствения си метаболизъм. Но мащабът… сложността… тя все още намеква за нещо повече от случаен феномен. Дали е невероятно сложен природен процес, или… или артефакт, който функционира по начин, далеч надхвърлящ простото усилване?

Тя вдигна поглед към него, а вълнението в гласа ѝ беше осезаемо. – Трябва да се върнем, Адам. Трябва да изследваме тези флуктуации отблизо. Може би те са ключът към разбирането на произхода и истинската природа на самата структура. Може би Ехото е само началото.

Адам кимна бавно. Знаеше, че този момент ще дойде. Първоначалният шок от откритието отминаваше, заменен от безброй нови въпроси. И отговорът, както винаги, беше там горе, сред звездите.

– Вече се работи по плана, Ева – каза той. – Проект „Резонанс“. Нова флотилия от специализирани сонди, придружени от „Омега“ и още един изследователски кораб. Този път ще разположим дълготрайни сензори, ще се опитаме да картографираме тези флуктуации, да разберем динамиката на структурата.

Той замълча за момент, после добави с по-тих глас: – Но трябва да сме готови. Ако тази структура не е просто пасивен резонатор, ако наистина взаимодейства активно с фундаменталните сили на Вселената… тогава се доближаваме до нещо, което може да е също толкова опасно, колкото и удивително.

Ехото на безкрайността беше разтърсило основите на човешкото знание. Сега, докато първите вълни от откритието заливаха Земята, човечеството се готвеше да се гмурне още по-дълбоко в мистерията, привлечено от фините пулсации в сърцето на структурата около Сириус Б – пулсации, които можеха да се окажат ключ към още по-невероятни разкрития или към неподозирани опасности. Търсенето продължаваше.

Глава 7: Танцът на флуктуациите

Пространството около Сириус Б вече не беше просто точка на картата, а позната, макар и все още дълбоко мистериозна територия. „Омега“, вече ветеран на това странно място, се носеше величествено, но този път не беше сама. До нея, като по-малък, но също толкова решен спътник, стоеше най-новият изследователски кораб на флотата, „Кеплер“, специализиран в дълбочинни енергийни анализи. Между двата гиганта, като рояк високотехнологични насекоми, се разпръскваше флотилия от сонди „Резонанс“ – дванадесет автономни апарата, проектирани специално да картографират и анализират фините флуктуации, открити от Ева.

На мостика на „Омега“ отново цареше познатото напрежение, но този път то беше смесено с нетърпението на учени, които се връщат към недовършен експеримент с нови инструменти. Ева Роуз координираше разгръщането на сондите от научната си станция, очите ѝ следяха потоците данни, които вече започваха да прииждат.

– Сонди „Алфа“ до „Делта“ са на позиция в екваториалната равнина на структурата – докладва тя, гласът ѝ спокоен, но с осезаема нотка на вълнение. – „Епсилон“ до „Йота“ заемат полярни орбити. Последните три, „Капа“, „Ламбда“ и „Мю“, ще извършат по-близки, динамични прелитания, за да измерят градиентите.

– Какви са първоначалните показания, докторе? – попита Адам от командното си кресло. Той наблюдаваше холографската проекция, където дванадесет малки светлинки заемаха позиции около огромния, пулсиращ воал на енергийната структура.

– Потвърждават се, капитане. Флуктуациите са реални. – Ева увеличи част от визуализацията, показваща сложни, преливащи се шарки от енергия, които протичаха през основната мрежа на структурата като фини подводни течения. – И са дори по-сложни, отколкото предполагахме. Не са просто случайни вариации или хармоници на основното Ехо. Имат собствена, почти фрактална геометрия. Повтарящи се мотиви на различни мащаби.

– „Кеплер“ потвърждава. Нашите спектрометри засичат субхармонични резонанси, които не могат да бъдат обяснени само с взаимодействието с бялото джудже – обади се по интеркома капитан Лорънс от другия кораб. – Сякаш структурата… „настройва“ Ехото, филтрира го, модулира го по някакъв начин.

– Но с каква цел? – промърмори Адам по-скоро на себе си.

Последваха часове на интензивно събиране на данни. Сондите „Резонанс“ изпращаха непрекъснат поток информация, разкривайки все по-удивителна картина. Флуктуациите не бяха статични; те се движеха, взаимодействаха си, сливаха се и се разделяха в сложен, безмълвен танц. Изглеждаше почти органично, но на мащаб и ниво, които караха биологичните аналогии да изглеждат неадекватни.

– Има реакция на нашето присъствие – отбеляза Ева след известно време, посочвайки специфичен модел на екрана. – Вижте тук. Когато сонда „Ламбда“ активира своя гравиметричен скенер близо до този енергиен възел, флуктуациите около него се усилиха и промениха модела си за няколко секунди, преди да се върнат към нормалното.

– Предпазливо, докторе – предупреди Адам. – Последното, което искаме, е да провокираме нещо, което не разбираме.

– Разбира се, капитане. Но това е важно. Показва, че структурата не е просто пасивен фон. Тя усеща и реагира, макар и фино. Предлагам да инструктираме сонда „Ламбда“ да излъчи слаб, фокусиран тахионен импулс към същия възел. Ще наблюдаваме реакцията на флуктуациите в целия спектър.

Адам се поколеба за миг. Тахионните импулси бяха стандартен инструмент за сондиране на субпространствени аномалии, но прилагането им към нещо толкова непознато носеше риск. Той погледна към Ева, видя увереността и пресметнатия риск в очите ѝ.

– Добре – съгласи се той. – Но много слаб импулс. И целият кораб в повишена готовност. Командир Иванова, щитовете на 75%.

Заповедта беше предадена на сонда „Ламбда“. На главния екран всички наблюдаваха как малката светлинка, представляваща сондата, се приближава до един от по-ярките възли в холографската мрежа. За миг не се случи нищо.

После, почти неусетно, флуктуациите около възела започнаха да пулсират по-бързо. Цветът им се промени от обичайното ефирно синьо към наситено виолетово. Пулсацията се разпространи навън като вълничка по повърхността на езеро, засягайки съседните възли.

– Имаме реакция! – възкликна Ева. – По-силна от очакваното! Енергийните нива се покачват…

Но преди да успее да довърши, се случи нещо драматично. Виолетовата пулсация не затихна. Вместо това тя се усили експоненциално. Целият участък от структурата около сонда „Ламбда“ засия с ослепителна светлина. Гравиметричните сензори на „Омега“ и „Кеплер“ полудяха, отчитайки внезапно, локално изкривяване на пространство-времето, много по-силно от всичко наблюдавано досега.

– Капитане! Сигнатурата на сонда „Ламбда“ изчезна! – извика операторът на сензорите.

– Какво?! – Адам скочи от креслото си.

На холографския дисплей светлинката на „Ламбда“ просто премигна и изгасна. В същото време ослепителната виолетова светлина в структурата започна бавно да затихва, но моделът на флуктуациите в целия регион беше драстично и необратимо променен. Беше станал по-сложен, по-… агресивен.

Тишината на мостика беше оглушителна, нарушавана само от тревожното пиукане на няколко сензорни сигнала. Те бяха прекрачили някаква граница. Структурата не просто реагираше – тя беше отвърнала. И една от техните сонди беше цената.

Танцът на флуктуациите беше придобил зловещ оттенък. Мистерията около Сириус Б току-що беше станала много по-опасна.

Глава 8: Ответният удар

Оглушителната тишина на мостика на „Омега“ беше по-страшна от всяка аларма. Празното място на холографския дисплей, където допреди миг светеше иконката на сонда „Ламбда“, сякаш изсмукваше въздуха от помещението. Екипажът стоеше като замръзнал, очите на всички приковани към екрана и към сложните, заплашително променени виолетови шарки, които сега пулсираха там, където сондата беше изчезнала.

– Статус на кораба! – Гласът на Адам Корсаков проряза вцепенението, рязък и настоятелен. – Иванова, докладвай! Има ли щети? Енергийни удари?

– Щитовете удържаха, капитане – отвърна командир Иванова, пръстите ѝ вече летяха над тактическата конзола. – Засякохме масивна гравитационна вълна и тахионен изблик, съвпадащи с изчезването на „Ламбда“, но бяха силно локализирани около точката на взаимодействие. Няма директни щети по „Омега“ или „Кеплер“.

– „Кеплер“ потвърждава – обади се гласът на капитан Лорънс, леко треперещ въпреки опита за контрол. – Всички системи са в норма, но сме в пълна бойна готовност. Какво, по дяволите, беше това?

Всички погледи се насочиха към Ева. Тя стоеше пред научната си станция, лицето ѝ бледо, но очите ѝ горяха с трескава интензивност, докато анализираше последните данни от „Ламбда“ и останалите сонди.

Конец ознакомительного фрагмента.

Текст предоставлен ООО «Литрес».

Прочитайте эту книгу целиком, купив полную легальную версию на Литрес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.