Куин Уайлдър огледа офиса на Уорън. Не беше сигурен дали си струваше да разбере кой стои зад убийствата. По-голямата част от крясъците приключиха... Поне се надяваше да е така. Погледна към Кейн, щом вампирът се обърна с гръб. Кейн не си направи труда да се защитава... Майкъл се беше погрижил за това вместо него.

Трябваше да е едновременно ядосан на русокосия вампир и да му се извини, но в момента единственото, което изпитваше към Кейн, беше нетипичен страх. А за един хищник това не бе никак приятно.

Кейн се усмихна, докато се взираше през прозореца. Наистина искаше да спре да чува мислите на други хора. Значи ягуарите и пумите отново играеха заедно... Голяма работа. Какво искаха от него? Да танцува танца на радостта ли? Е, не беше в настроение за това.

- Тези бездушни вампири ни превъзхождат най-малко с 10:1. Ако добре си спомням, Девон винаги е бил доста силен противник. Може би трябва да му се обадим и да го накараме да се върне и да ни помогне.

Стивън също изрази мнението си.

- С темповете, с които нараства армията на вампирите, битката вече може да се смята за загубена. Ако не съберем собствена армия, по-добре да си съберем нещата и да се разкараме от Додж.

- Ако семействата не бяха прекъснали всякакви контакти, сега щеше да знаеш, че Девон е твърде зает да гони половинката си. - отвърна Кат на Стивън, но гледаше яростно Куин, когато го каза.

- Сарказмът ти е виден. - ухили се Стивън. Големият му брат беше вбесил Кат, като я отвлече. Погледна отново Куин и се зачуди защо брат му не каза нищо за Дийн, който би могъл да помогне да се справят с вампирите наоколо. Заслужаваше си да се похвалиш, ако имаш паднал на своя страна... А не да го криеш.

Той беше чул за другия паднал, който помогна на Девон да си върне половинката и нейната приятелка, но тъй като той беше тръгнал с Девон и двете момичета, Дийн оставаше единственият им коз.

- Подкрепям идеята да се обадим на Девон с надеждата, че падналият... Как му беше името?

- Крис - каза Кат.

- Ако Крис се върне с Девон, тогава ще изравним силите, защото един паднал вече е готов да ни помогне. - довърши Стивън.

- И как си представяш да ги върнем? - попита Куин, като погледна Уорън. - Знаеш как се държат мъжкарите от нашия вид, когато намерят женска. Единственият начин Девон да се върне е, ако половинката му дойде с него.

- Предлагам ти друга идея... Кажи му истината. - каза Кат и срещна погледа на Куин, когато той се обърна да я погледне. Тя сбърчи вежди и се усмихна доволно, когато той отмести поглед.

Куин вътрешно потръпна от коментара ѝ, но не каза нищо.

Кейн извади цигара и я запали.

- Смея да кажа, че младата дама тук има право. Ако искаш да прибереш котенцата, трябва да ги примамиш.

- Разбира се - каза Майкъл, като се опита да разведри настроението в стаята. - Ще сложа купичка със сметана отвън и ще ги чакам с мрежа.

Кейн и Кат се ухилиха, като си представиха Майкъл да седи в тъмното с мрежа в ръка и да чака някакво неподозиращо коте да дойде да яде от купичка със сметана.

- Крис трябва да се върне - каза накрая Кат. - Виждала съм го как се бие и няма равен. Но ако го познавам добре, той няма да се върне без Таби.

- Как да накараш един паднал да остави поста си и да избере страна във война? - попита Стивън.

- Не можеш. - заяви Майкъл. - Падналите са малко на брой и на голямо разстояние. Единствените двама, които съм срещал, са Дийн и Крис и повярвай, не би искал да си имаш работа с нито един от тях. Той погледна Куин.

- Възможно ли е Дийн да помоли Крис да съкрати почивката си?

Ягуарите зададоха още няколко въпроса, а Кейн усети ледени тръпки по кожата си, когато ги отклони. Много добре знаеше за кого говорят. Ако Крис се върне... Табата ще го последва.

Всички с изключение на Майкъл трепнаха, когато Кейн внезапно се обърна и ги погледна.

- Войната вече започна, така че като приключите с целувките и сдобряванията, може да се присъедините към лова.

Той отвори прозореца и скочи, без да се интересува, че е на втория етаж. Дългото му черно наметало се разпери, като много наподобяваше на тъмни крила. След това се изгуби от поглед.

След като Кейн изчезна, Майкъл погледна драматичното изчезване на своя приятел и отиде да затвори прозореца. Всички мислеха, че Кейн е слязъл долу, но той усещаше присъствието му горе - на покрива. Срещата всъщност премина по-добре от очакванията на Майкъл.

Майкъл се чудеше дали Кейн осъзнава какво е направил, когато заби този кръвен камък дълбоко в плътта на Кейн. Когато захапа китката си и остави кръвта да тече в раната на Кейн, той го стори поради две причини. Едната беше да помогне на раната да заздравее по-бързо, но втората причина бе с егоистичен мотив. Тъй като кръвта му сега течеше във вените на Кейн, той можеше да проследи всяко движение на приятеля си.

Все още го тревожеше мисълта, че Кейн бе прекарал известно време в града, а той не знаеше. Дори не го потърси, защото смяташе, че Кейн е мъртъв. Ако беше открил Кейн по-скоро... Може би можеше да предотврати всичко това, преди то да излезе извън контрола на Кейн. Но сега, когато кръвта му течеше във вените на Кейн, можеше да използва това като проследяващо устройство. Ако Кейн реши да побегне... Няма да стигне далеч.

- Не знам защо Кейн се държи така, след като той е причината за това нашествие от вампири - каза Ник, докато се подпираше на вратата. Не му пречеше Майкъл да се намеси, но не беше добра идея да разчита на Кейн. Този човек не изглеждаше стабилен.

- Ядосан си, защото Кейн реши да не заема страната на врага - каза Уорън, макар че самият той не се доверяваше много на Кейн. Но нямаше да споменава факта, че Кейн постави капан на сестра му, за да може Куин да я отвлече... Поне не и докато не разбереше доколко възкръсналият вампир е с акъла си.

Майкъл започна да разбира Кейн, но все още му трябваше време. Знаеше, че Кейн крие нещо от него и си умираше да разбере какво е то, преди това да разяде приятеля му отвътре. Искаше му се Кейн да побърза и да осъзнае, че вече не е сам.

От друга страна Майкъл осъзнаваше, че Кейн е преживял нещо, чийто ужас той никога не би разбрал. Ако бе изправен пред същата ситуация, Майкъл не беше сигурен, че щеше да запази здравия си разум. Кейн беше предаден от един от най-добрите си приятели и осъден на вечно изгнание без почти никаква надежда да избяга.

Той присви очи, гледайки към прозореца и осъзна, че това е въпрос, който напълно забрави да зададе. Как Кейн е излязъл от гроба?

*****

Кейн обикаляше напред-назад на покрива на „Лунен танц“, като свиваше и отпускаше юмрук. Пред очите му все още беше изражението на Крис, когато го захвърли през склада като боклук. Той не можеше да се пребори с падналия... Никой не бе в състояние да се справи със силата, която притежаваше всеки един от тях.

Дори да извикат Крис за подкрепление и Табата да се върне с него, Кейн знаеше, че Крис няма намерение да я споделя. Това не се случваше често, но Кейн можеше да се обзаложи на кръвния камък в тялото си, че падналият бе влюбен в Табата. Ако това бе вярно, Кейн нямаше никакъв шанс да се доближи до любимата си.

Той пропиля шанса си и адски го болеше от това. Дори да нямаше паднал ангел до себе си, Табата вече не би имала нищо общо с него. Що се отнася до останалите, не го интересуваше дали шифтърите го харесват или не. Това в никакъв случай не бе състезание за популярност.

- Може би е по-добре, че не ме харесват. - прошепна той, докато гледаше града.

Кейн поклати глава решително и бръкна в джобовете си. Щеше да остане колкото е необходимо, за да отърве града от вампирската паплач, която без да иска доведе. Но след като го направи, щеше да си тръгне сам. В онзи ден, когато реши да тръгне, на никой няма да му пука, за да го последва.

Мисълта го изнерви.

*****

Тревър спря пред дома на Енви и изключи колата. Наистина искаше да говори с нея и да види как е. Може би е имала време да помисли за това, което й каза... В края на краищата това беше самата истина.

Като погледна това нещо на седалката до него, той се усмихна и го грабна. Наистина беше съсипал дънките, който „взе назаем“ по-рано тази седмица от Чад и сега възнамеряваше да ги върне. Това беше доброто дело за деня. Да се надяваме, че никой не е отишъл в ада заради чувството си за хумор.

Като разгъна дънките, забеляза петното и черното масло, размазано по тях. Отново се засмя като видя какво бе направил на чатала. Тревър направи изключение и се трансформира в куче, за да разкъса чатала с удоволствие.

Хана - старата на котка на госпожа Тъли, която реши да живее с него, всъщност се бе приближила, подушила дънките, след което се обърна, вдигна опашката си и се изпика върху тях. Така се опитваше да премахне кучешката миризма, оставена от него. Тревър не беше се смял толкова много през целия си живот.

- Идеално - прошепна той.

След като излезе от колата , той се приближи до входната врата и хвърли дънките в храстите и отново почна да се смее, когато те паднаха върху купчина листа, намиращи се върху гигантски мравуняк. Това беше уникално.

Като звънна на вратата, зарови ръце в джобовете си и изчака някой да отвори. Когато най-накрая вратата се отвори, Тревър придоби най-невинното си изражение.

- Здрасти - каза тихо той.

Чад въздъхна и се облегна на вратата.

- Здрасти и на теб, страннико.

- Виж, оплесках нещата и искам да говоря с Енви... Или поне да опитам, ако обещаеш да държиш тейзъра далеч от нея - обясни Тревър с лека усмивка.

- Бих го направил, но тя не е тук. - отговори Чад, като се отдръпна от вратата и се изправи в цял ръст. Джейсън спомена името на Тревър заедно с думата преследвач, така че той се надяваше, че Джейсън греши. - Тя реши да си почине и да се помотае с Табата и Крис. Не съм сигурен кога ще се върне.

Тревър пое дълбоко дъх и кимна, когато забеляза, че ароматът на Енви в къщата не е скорошен. Поне Чад казваше истината за това, че не е вкъщи.

- Тогава трябва да й предадеш нещо.

- Какво? - попита Чад със сериозен поглед.

- Тя трябва да стои далеч от Девон Сантос. Той ще й създаде неприятности и накрая ще я нарани. - той започна да увърта, като се надяваше да привлече Чад на своя страна и да събуди братския му инстинкт.

Чад се намръщи при предупреждението на Тревър и кръстоса ръце на гърдите си.

- Нещо като теб?

Самодоволното поведение на Тревър се изпари.

- Виж! Това, което аз направих, бе част от работата ми. Не исках да нараня Енви заради работата си. Затова никога не й споделих как си изкарвам прехраната.

Той отмести поглед и бръкна още по-дълбоко в джобовете си. Знаеше, че Чад няма представа. Силно се надяваше, че Енви не е повторила пред Чад това, което й каза. Не бе нужно гражданите да знаят за странните неща, на които може да се натъкнеш нощем... Още по-малко пък едно ченге.

- Нощта, когато ме намери в клуба, й казах, че съм под прикритие, но не мисля, че тя ми вярва. - добави той. Наблюдаваше съсредоточено реакцията на Чад, за да разбере дали знаеше нещо повече от необходимото.

Чад въздъхна.

- Виж, знам, че харесваше сестра ми, но тя продължи напред. Мисля, че трябва да направиш същото. Не ти го казвам само като колега или дори приятел. Казвам ти го като човек, който е минал през това. Остави я сама и нека тя реши какво да прави. Въпреки най-добрите ти намерения, мисля че сега се среща с Девон.

Тревър погледна Чад.

- Какво? - каза той застрашително.

- Доколкото знам тя се среща с Девон. - повтори Чад решително.

Тревър усети хладни тръпки по гърба си, обърна се и се отдалечи от вратата, без да каже и дума. Чад се намръщи, когато забеляза котката на предното стъкло в колата на Тревър. Тревър бързо се качи в колата, запали я и излетя.

- Джейсън, - каза Чад на себе си - дано не си прав, че е преследвач.

Чад знаеше, че Енви напусна града с Девон и се присъедини към Крис и Табата за кратка почивка. Той не възнамеряваше да каже това на Тревър, тъй като Енви го беше помолила да пази тайна. Така или иначе нямаше значение, защото Тревър не го засягаше какво прави Енви.

Чад поклати глава и тъкмо щеше да се прибере, когато видя нещо синьо с периферното си зрение. Лицето му грейна, когато видя дънките на земята и се втурна да ги вземе, като направи гримаса при вида на пълзящите по тях мравки.

Щастието му се помрачи, когато видя всички дупки по тях, а зениците му се разшириха при вида на разпорения чатал.

Чад се наведе над дънките и погледна към улицата.

- Куче, това е краят ти.

Глава 2

Кат се премести до прозореца. Искаше да е възможно най-далеч от Куин. Тя почти го изгледа раздразнено, като осъзна, че така само го виждаше по-ясно. Искаше й се Енви да беше тук. Наистина имаше нужда да говори с тази жена... Или с която и да е друга жена. Щеше да е хубаво да има малко подкрепа в този мъжки разговор.

Като се огледа, осъзна, че не всички членове на пумите присъстваха.

- Къде са Мика и Алисия? - попита Кат, защото знаеше, че те трябва да са част от това... Каквото и да беше това нещо.

Куин погледна Уорън, като се надяваше, че той ще разчете изражението му, и ще го подкрепи в това, което възнамеряваше да каже.

- Откакто е в интерната, Алисия се прибра само за един месец и няма да я намесваме в тази битка. Твърде опасно е за момичета.

Изражението на Кат се помрачи и тя изглеждаше готова да откъсне главата на семейството на пумите.

- А Мика? - попита Уорън, преди Кат да обяви война заради последната забележка.

- Не можем да се свържем с него. - гневът в гласа на Куин накара всички да го погледнат с любопитство. - Непрекъснато се опитваме, но той не отговаря на мобилния си.

Стивън въздъхна при упорството на Куин и го прекъсна.

- Мика го няма от две седмици.

- Какво? - попита Уорън, като изведнъж се ядоса. - Защо не поиска помощ от нас?

- Заради глупавия дневник. - подигра се Кат. - Очевидно той се е страхувал, че няма да понесем написаното, защото сме прекалено докачливи.

Майкъл поклати глава. Знаеше, че докато двете семейства не разрешат различията си, той ще бъде по средата.

- Добре. Докато действаме по въпроса с вампирите, ще се оглеждаме и за следи от изчезването на Мика.

- Логично е Мика да се върне сам. Винаги го прави. - сви рамене Куин.

Кат погледна през прозореца, като все още изпускаше пара. Как се осмелява Куин да намеква, че момичетата не трябва да се месят? Могат да държат Алисия настрана, ако искат, и може би трябва, тъй като тя е по-малка от всички тях. Но ако се опитаха да спрат нея, тогава ги очакваше голяма изненада. Проблемът беше, че сега се тревожеше и за Мика.

Куин трябваше да остави всичко и да им се обади. Той знаеше, че те ще помогнат въпреки различията си. Какво като бащите им се бяха избили... Греховете на бащите не трябва да се стоварват върху децата им.

Макар тя да не знаеше, Уорън мълчаливо се съгласи с Кат. Куин трябваше да им се обади веднага щом Мика изчезна. Беше съвсем наясно с горещите спорове между братята. Противоречията обикновено завършваха със затръшване на вратата от Мика и изчезване за няколко дни... Но не и седмици.

Стивън и Ник поддържаха връзка от години и Ник го осведомяваше за семейството на пумите. Когато Мика и Куин се караха, Мика винаги казваше на Стивън къде отива, ако няма да го има повече от ден. Този път Мика не каза нищо на никого, което означаваше, че няма да се бави толкова.

- След опасното вампирско гнездо, което аз и Стивън намерихме в църквата, никой не трябва да излиза сам тази вечер. Трябва да образуваме двойки. - Каза Куин, като смени темата.

Стивън се почувства странно, когато през съзнанието му премина образът на момичето, което беше намерил и изгубил онази нощ.

- Мисля да отида там довечера и да се уверя, че църквата е чиста. Може да сме пропуснали нещо.

- Ще отида със Стивън. - предложи Ник, тъй като искаше да прекара време със стария си партньор по злодеяния.

Кат се паникьоса, когато пресметна нещата. Майкъл без съмнение ще отиде с Кейн, а тя определено не искаше да е в отбора на Кейн, защото той въобще не беше стабилен. Оставаха Уорън и Куин.

- Ще отида с Уорън. - каза Кат.

- Не. - поправи я Уорън. - Трябва ни някой, който да наглежда клуба.

- Това, че съм момиче не означава, че не мога да се справя. - предупреди ги Кат и спокойно излезе от стаята.

Всички мъже в стаята се снишиха, когато тя леко затвори вратата след себе си.

- По дяволите. - прошепна Ник. - Искаше ми се да беше затръшнала вратата.

Стивън и Куин не бяха виждали Като от години, но много добре си спомняха нрава й. Беше десет пъти по-добре да избухне, отколкото това да затвори леко вратата. Тя беше ядосана... Не, много повече от ядосана. Беше бясна.

- Ще се обадя на Девон и ще го информирам какво се случва. - заяви Уорън и извади телефона от джоба си. Не искаше да причинява това на брат си, но ако не си домъкнеше задника вкъщи, скоро можеше да няма дом, където да се върне. Като натисна бутона за бързо набиране, той влезе в друга стая, която водеше към спалнята.

Уорън изчака няколко сигнала. Накрая някой вдигна и незабавно последваха ругатни.

- Какво искаш по дяволите? - попита Девон със замаян, но щастлив глас.

Уорън набързо предаде какво се беше случило след като Девон и Енви си тръгнаха.

Девон въздъхна.

- Мамка му, напускам града и всичко отива по дяволите.

- Давам ти няколко дни, след което трябва да се прибереш. - каза Уорън. - Искам да направиш нещо за мен през тези няколко дни.

- Какво е то? - попита Девон, след като вече се беше разсънил.

- Искам да попиташ Крис дали ще ни помогне. Кажи му, че Дийн вече е в играта, но вероятно ще се нуждаем и от него. Ако трябва, накарай Енви да убеди Табата, че се нуждаем от Крис тук, защото, ако са верни слуховете, ако тя се върне и падналият ще я последва.

- Ще видя какво мога да направя. - каза Девон. - Крис е странен. Той прави каквото си реши, познаваш го.

Уорън кимна.

- Напомня ми за някой друг, когото познавам.

Девон се изкикоти.

- Добре, голям братко, но не ти обещавам нищо.

- Ще се видим след няколко дни. - каза Уорън и затвори.

*****

Куин забеляза Кат в една от камерите за наблюдение не стената. Тъй като всички чакаха Уорън да приключи разговора си, той се приближи към монитора, защото беше отегчен. Когато гледаше Кат, не чувстваше отегчение.

Смяташе я за красива преди години, но беше подценил в какво ще се превърне. През годините той бе наблюдавал Кат от разстояние. Дори бе наел шпиони, които да работят тук в „Лунен танц“ и да му докладват... Макар че последният, който изпрати, завърши като жертва на едно от скорошните убийства.

Той се напрегна, когато един мъж тръгна право към мястото, където Кат стоеше зад бара, и я хвана за ръката. От това, което виждаше на камерата, Куин можеше да каже, че този мъж не е приятелски настроен.

*****

Тревър влезе в „Лунен танц“, като не знаеше дали иска да разруши мястото или да удави гнева си в няколко галона алкохол. Опита се да се свърже с Енви, но тя очевидно се криеше от него. Табата и Крис най-вероятно наблюдаваха обажданията си заедно с нея. Когато попита всезнаещия брат къде по дяволите е Енви, му се прииска да откъсне главата на Чад заради неопределения отговор.

Тревър видя Кат да сервира напитки зад същия бар, където винаги беше работила. Той се протегна и я грабна за ръката, за да й привлече вниманието, но погледът, който тя му хвърли, го накара да се отдръпне и да седне.

- Промоцията на тейзъри свърши. Мога ли да ти предложа нещо друго? Може би доживотно членство в някой от другите барове? - Кат го погледна невинно с пърхащи мигли. Когато се вгледа в очите му и видя мъката в тях, тя сви рамене. - Съжалявам, истинската ми мишена не е тук. Какво да ти предложа?

Тревър потърка слепоочията си с пръсти. Никога нямаше да разбере противоположния пол. А и те не правеха нещата по-лесни.

- Някои отговори.

- Като? - попита Кат.

- Като къде се крие гаджето ми.

Той повдигна леко вежда, докато чакаше отговор.

- Гаджето ти? Толкова бързо ли замени Енви? - Кат се усмихна, когато той безмълвно се втренчи в нея. - О, имаш предвид Енви.

- Мислиш ли? - каза Тревър саркастично.

- Всичко, което знам е, че бившето ти гадже и брат ми заминаха на нещо като меден месец. Кат сви рамене и знаеше, че това е по-близо до истината, отколкото Енви мисли.

- Мислех, че е с Табата и Крис? - Тревър усети как кръвното му се качва до опасно ниво, като се чудеше дали Чад е излъгал за това.

Кат бързо му наля шот от питието „Плам“, като се надяваше това да успокои гнева в очите му.

- С тях е. Таби и Крис са с тях.

Тя сложи питието пред него и добави:

- Заведението черпи.

Тя се изненада, когато видя непролетите сълзи, събрани в очите му и отразени от светлината.

По дяволите! Тя мигновено съжали за поведението си спрямо него. Искаше й се Куин да изпитва това към нея. Щеше да е хубаво да прояви някакви емоции към нея или това, което беше изпитвала към него. По дяволите! Дори би приела мисълта, че Куин я пренебрегва, ако само имаше смелостта да й го каже в очите.

Пресегна се и постави ръка на рамото на Тревър. След това се замисли как да го разсее и в същото време да си спечели партньор в лова.

Кат се усмихна. В главата й започна да се заражда една идея. Той открито я нарече ягуар онази вечер, така че очевидно не лъжеше, че е изследовател на паранормални явления. Ако момчетата искаха армия, тогава най-малкото, което можеше да стори, е да помогне в набирането й... Нали така?

- Сега, ако ме извиниш, ще се превърна в мишена за вампирите, които остават трупове пред прага ни.

Тя щеше да заобиколи бара, но Тревър я грабна за китката толкова бързо, че тя дори не разбра как е станало. Тя се намръщи при допира на ръката му.

- Пусни ме, освен ако не възнамеряваш да ми помогнеш.

- Сериозно ли говориш? - попита Тревър.

И той беше склонен да вярва, че са вампири поради факта, че явно имаше бум на ражданията при тях... О, и белезите от зъби. Лошото беше, че не беше имал работа с вампири преди... Само по време на обучение. Трябваше да си намери причина да се навърта наоколо, докато Енви се появи. Тогава защо пък да не се помотае със сестрата на конкуренцията?

Когато Кат кимна и бавно отдръпна ръка, Тревър поклати глава. Знаеше, че ще съжалява за това.

- Братята ти ще дойдат ли с теб?

- О, да, но в друга посока. - нацупи се тя. Явно никой не искаше да е в един отбор с момичето.

И за да докажат казаното, Стивън и Ник избраха този момент, за да слязат и да се отправят към вратата заедно. Ник погледна втренчено Кат, като се надяваше, че тя ще разбере посланието и ще направи това, за което Уорън я помоли... Да остане тук, където е безопасно. Той се почувства по-добре, когато тя му се усмихна леко, сякаш бе забравила всичко.

Като погледна отново към вратата, която водеше на горния етаж, Кат кимна.

- Виж, всички са разпределени по двойки тази вечер, освен мен.

Тя се усмихна на Тревър, сякаш това не я засягаше.

- Но няма проблем. Нямам против да ловувам сама.

Тревър се усмихна и сложи ръце на бара. Наведе се, като даде сигнал на Кат да направи същото, и прошепна две думи.

- Не сама. - поклати глава той.

Куин и Уорън се спряха, когато слязоха в нощния клуб. Уорън знаеше, че имат повече от необходимия персонал за тази вечер, така че нямаше да има проблеми, но това не му попречи за издаде няколко заповеди в последния момент.

1 2 3 >

На страницу:

Перейти

1 из 3

Полная версия

Нощна Светлина (Кръвни Връзки - Книга Втора)

Другие книги автора