bannerbannerbanner
Лунен Танц
Лунен Танц

Полная версия

Лунен Танц

текст

0

0
Язык: bg
Год издания: 2019
Добавлена:
Настройки чтения
Размер шрифта
Высота строк
Поля
На страницу:
3 из 4

Кофти е една връзка да започва с лъжа. Ако в основата ú лежи измама, рано или късно ще се срути. Последният път, когато беше видял Тревор на гарата, го беше притиснал или да признае на сестра му, че е агент под прикритие, или въобще да не я закача. Чад не беше виновен, че Тревор не слуша никого, освен себе си.

Гневеше се, че Тревор използва сестра му за да работи под прикритие на клубната сцена. Работата ú беше много удобна за целите му. Като барманка в много от нощните клубове, с нея той получаваше достъп до всички помещения – от рано преди да отворят – до късно след като затворят врати. Без тълпите, Тревор можеше да души навсякъде, без Енви да подозира.

Чад отказваше да мине под прикритие, макар че специалните части го убеждаваха да смени звеното. До този момент склоняваше да им бъде в услуга единствено при необходимост от влизане с взлом и укротяване на опърничави. И това му се нравеше. Беше му по-приятно да бие лошите, отколкото да се промъква тайно на места, да плямпа глупости и да се рови из секретни документи за улики срещу някого.

Сега общият им приятел Джейсън беше много по-приемлива партия за Енви. Бяха ходили заедно на училище, но тъкмо там беше проблемът. Джейсън си падаше по нея през цялата гимназия и висеше в къщата им постоянно. Енви гледаше на него по-скоро като на брат, отколкото като на потенциално гадже.

Веднага след завършването, Джейсън беше постъпил като лесничей в Национален Парк “Анджелис” и досега работеше там. Енви все още обичаше да прекарват време заедно. Поддържайки връзка с него, тя имаше възможност да вижда често и най-добрата си приятелка Табата, която служеше в същия горски отряд.

Чад скочи от креслото и застана пред вратата на Енви. Откакто родителите им загинаха в автомобилна катастрофа, деляха общ апартамент. Съжителстваха си чудесно. Той беше ченге, а тя – барман на повикване в няколко нощни клуба.

Единствената причина да не разубеждава Енви от тази работа беше, че често изкарваше повече пари от него. Заплатата ú беше добре дошла, защото щом се стигнеше до плащане на наем, именно тя го покриваше. Той се грижеше за всичко останало.

– В кой клуб отиваме? – попита той през вратата.

– Новият. Казва се “Лунен Танц”. – Енви прихвана част от дългата си червена коса на конска опашка, останалата остави да пада свободно по гърба си. – Може и да кандидатствам за работа там.

Чад се опули.

– Това е клубът в края на града, нали? – той се оттегли от стаята, без да дочака отговор. Напоследък тази част на града беше станала малко опасна. Броят на изчезнали хора в района растеше, а и бяха открити редица трупове в опасна близост до клуба.

До този момент нямаха никакви улики, които да водят пряко към “Лунен Танц”, освен, че всички жертви бяха любители на нощния живот. Тъкмо времевият промеждутък, в който се извършваха престъпленията беше подозрителен за Чад и колегите му. Обмисляше се версия, че клубът се посещава редовно от сериен убиец. Няколко от жертвите били засечени за последно именно вътре. В ролята си на полицай, Чад не можеше да пренебрегне подозрителната връзка между обстоятелства и събития.

Оръжието и значката на Чад бяха в патрулната кола. Грабна малкия електрошоков пистолет и го втъкна в колана си на кръста. Предвид опасностите, с които свързваше клуба, Чад искаше Енви да разполага със защита за всеки случай.

Излизайки от стаята си, Чад погледна през коридора и замръзна при вида на сестра си. Носеше черна кожена пола с дантела до средата на бедрото, съчетана с подобаваща черна блузка. Горнището прикриваше плътно единствено гърдите ú, а нежно разкриваше финaта ú талия и пъпчето.

Тоалетът ú се допълваше от черни кожени ботуши до над коляното с метални орнаменти по глезените. Беше сложила огърлицата с висулка от аметистов кварц, подарена от майка ú навремето. Повечето от огнената ú коса беше събрана във висока опашка. Останалата свободно падаше върху раменете ú.

Носеше обран грим – фина очна линия, сенки и тъмно червило. Приличаше на същинска домина.

– Май си тръгнала на лов? – смигна Чад с одобрителен поглед. Всъщност му се искаше да отложи излизането им в името на нейната безопасност.

Леко предизвикателно, Енви обяви:

– Ами, реших, че щом приключа с Тревор, ще се отдам на забавление! От сега нататък, няма да излизам само с един мъж. Не искам постоянно гадже. Искам много гаджета! Така, ако някой се държи като кретен, няма да ми пука, защото ще имам много други, които на драго сърце ще му дадат да разбере.

– Да, спомням си как проработи този модел в гимназията. – Чад поклати иронично глава. Беше наясно с факта, че сестра му е много по-невинна, отколкотото ú се иска да изглежда. – Да вземем колата ми, в случай, че ме повикат.

– Само ако ми позволиш да си поиграя с полицейския буркан. – Енви се усмихна закачливо, защото знаеше, че брат ú ще я остави да се позабавлява.

Чад въздъхна и закрачи към колата.

– Ти си по-зле от хлапе в детски магазин, което изпробва всяка писклива играчка, заклевам се!

– Какво? – изсмя се тя. – Синята лампа прави чудеса. Хората отбиват да ни правят път.

– Като онзи път, когато ни свърши кафето ли? Нали знаеш, че по този начин разхищаваш парите на данъкоплатците? – смъмри я Чад.

– Ако не млъкнеш, ще се наложи да карам аз. А тогава ще включа и червените лампи и сирената – предупреди тя игриво.

Чад веднага замълча, защото си припомни последния такъв случай. Тогава тя закъсняваше за работа, а на него му беше лошо да шофира и беше дълбоко заспал на пасажерското място. Шерифът го мъмреше за случая и досега.

*****

Енви изключи сините светлини на около пресечка преди клуба. Загледа се в цветния лазер, който шареше по облаците. На хоризонта се появи двуетажната сграда.

Напоследък Енви работеше толкова много, че не беше имала време да се отбие в новия клуб “Лунен Танц”. Беше слушала само възторжените коментари на някои от клиентите си. Отвън, клубът не беше нищо особено. Приличаше на тухлен склад с оскъдни прозорци и голям неонов надпис на фасадната стена.

Опашката от хора се виеше чак до средата на паркинга. Гостите бяха облечени в най-хубавите си дрехи и разговаряха оживено. Фактът, че в десет вечерта все още имаше чакащи пред входа, ú подсказваше, че работата тук би била доста доходоносна.

– Да, определено ще кандидатствам – усмихна се тя.

– Поне опашката не е безкрайна – каза Чад саркастично. Не му се чакаше, само и само да види как Тревор си получава заслуженото от екзалтираната му сестра.

Паркираха далече, в най-тъмната част на паркинга, точно до автомобила на Тревор. Преди Енви да отвори вратата си, Чад се просегна и я хвана за ръката. – Вземи. – подаде ú малкия тейзър и без да продума повече, излезе от колата.

Енви обви пръсти около тейзъра с усмивка. Брат ú я беше обучил в самозащита толкова добре, че тя можеше да покоси повечето ченгета, без да ú мигне окото. Но Чад винаги повтаряше – Защо да се биеш, като всичко може да приключи с един бутон?

Тя пъхна тейзъра в малкия страничен джоб на полата си при личната си карта. Щеше хубаво да стрелне Тревор. Ако спусъкът извикваше асансьора към ада, с удоволствие щеше да го натисне. Никой не можеше да изневери на Енви Секстън и да се надява, че ще му се размине.

Потеглиха към опашката рамо до рамо. Енви много се зарадва, че хората се придвижваха бързо и редът им дойде само след няколко минути.

Охранителят беше облечен в хубави панталони “Армани” и елегантно сако. Долната му блуза прилепваше плътно по добре оформените му гърди. Кестенявата му коса падаше на вълни по скулите му. Имаше леко набола брада и пронизващи очи, които сякаш отразяваха неоновата светлина.

Чад плати и те показаха личните си карти. Мъжът им сложи печати и откопча червената кадифена лента, за да ги пусне вътре. След главната порта, минаха през къс коридор, който ги отведе до друга, плъзгаща се врата. Щом влязоха в главната зала, и двамата бяха поразени. Сякаш попаднаха в друго измерение.

Препълненият паркинг ги беше подвел, че вътре ще е тясно. Но не беше. Енви зяпна с отворена уста, щом видя огромната кръгла бездна към долния етаж.

Приближи се, за да надникне през парапета към дансинга. От двете страни на долния етаж се простираха подиуми, а в средата – дълъг бар свързваше двата далечни края на огромното помещение. Самият бар беше изработен от пръскано стъкло, огрято с мека неонова светлина.

Две странични стълбища се срещаха по средата, за да отведат към дансинга. По танцуващите шареше мека светлина, но единствено краката им се виждаха отчетливо. Пъстрите лазери минаваха над главите на хората, но не очертаваха контурите им.

Сцената беше така устроена, че да изпъкват само глезените на танцуващите, а телата им да остават в сянка.

Енви се надвеси над парапета, за да потърси други барове на долното ниво. Не видя нищо освен дансинга. Приличаше ú на трап, на дъното на който, ставаш роб на тъмнината.

– На три етажа ли е? – попита Енви, загледана в плътния таван над себе си. Ако броеше подземието, това следваше да е третият етаж. Чудеше се дали и мазето е официална част от клуба или остава задкулисно пространство.

Подсвирквания и овации привлякоха отново вниманието ú върху дансинга. Зяпна с удивление студената светлосиня светлина на лазера, която сочеше право в една клетка в центъра на трапа. Зашемети се от мъжа, който стоеше зад решетките.

Погледът на Чад също се прикова върху клетката. Приличаше на килия от затвор. Вътре, мъж и жена кръжаха един около друг. Дори от разстояние, страстта в движенията им беше осезаема. Чад сви юмруци до побеляване щом зърна как мъжът притисна партньорката си към решетките. Тя се огъна около ръката му, докато той я натискаше.

С едно завъртане, мъжът сграбчи китката ú и рязко я обърна с лице към решетките. Накара я да ги стисне с длани, отърка се в почти голото ú тяло, докато наблюдаваше как главата ú се накланя към гърдите му в привиден знак на удоволствие.

Беше примитивно изпълнение, почти като животински любовен танц. Чад и Енви бяха погълнати от шоуто, всеки по своему.

Чад продължи да наблюдава още няколко минути. Партньорите се отблъскваха в различни посоки, но само за да подсилят хореографията. След всяко отхвърляне, мъжът отново приклещваше жената в различна позиция. Горещият танц възбуди Чад. Панталонът му набъбна при гледката на търкането между мъжкия ханш и женския задник. Ядосан, той извърна поглед и се насили да разглежда декорациите по високите стени.

Виждаше основно проблясъци и черни сенки върху гигантски портретни картини на атлетични ягуари – някои в схватка, други в ловна стойка. Дивите котки сякаш оживяваха. Светлините вдъхваха живот на картините и навяваха усещането, че ягуарите дебнат зорко сцената.

Трябваше да признае, че макар и нестандартна, концепцията му въздействаше. Погледът му се плъзна по движението на светлините. Забеляза вериги и черни кожени камшици окачени между картините.

Извърна се отново към клетката. Щеше да тръгне да търси Джейсън, но в този момент зърна Тревор на дансинга в близост до един от прожекторите. Глупакът беше притиснат от две момичета и изглежда се забавляваше добре. Прехвърли поглед към Енви, която също беше втренчена там. Чад знаеше, че не бива да се обажда тъкмо в този момент.

Енви килна глава встрани, сякаш да разгледа Тревор като за пръв път. Чудеше се какво изобщо я е привлякло у него.

Трябваше да му признае, че хващаше окото. Беше, меко казано, готин пич. Приличаше на калифорнийски сърфист с рошава пясъчна коса, златист тен и сивкавосини очи. Беше истински бонбон и с него беше забавно.

Но ако забравеше привлекателния му външен вид, у него нямаше какво да задържи една жена. Зад фасадата стоеше разглезено мамино синче, членувало в превзети колежански братства. Когато решеше, можеше да е много внимателен, но друг път изчезваше безследно, понякога за дни.

Единственото му друго предимство беше, че е доста надарен и ú доставяше върховно удоволствие.

Беше повярвала, че истински е хлътнал по нея. Дори повече от хлътнал. Но пък какво знаеше тя за мъжете. В интерес на истината, просто ú беше писнало да е сама…но това не бе достатъчна причина да се заема сериозно с когото и да било.

Въздъхна с копнеж щом видя как ръката на Тревор стисна дупето на момичето, което се търкаше в него. Всъщност, осъзнаваше, че въобще не го ревнува. Ако беше влюбена в него, нямаше ли сега да е истински бясна, вместо просто обидена. Онова, което най-много я дразнеше бе лъжата, че искал само нея.

Джейсън беше очаквал Енви на един бар стол близо до входа. Той знаеше, че тя ще дойде и не беше изненадан, че е в компанията на Чад. Даде си известно време преди да им се обади. Сега беше доволен, че Енви е наежена срещу гаджето си, което се натискаше с друга.

В продължение на последните два месеца, Джейсън се бе опитал да скрие ревността си и не искаше да наранява Енви. Но ако това беше необходимото зло, за да я откъсне от Тревор, то то беше за нейно добро.

Джейсън се обърна обратно към хубавата барманка, с която беше разговарял по-рано – Казах ти, че ще дойдат. Той кимна в посоката на Чад и Енви.

Беше там вече повече от час, но след като беше видял как Тревор изневерява на Енви, беше загубил желание да се смесва с тълпата. Обхванат от униние и досада, намираше разтуха в раговора с Кат. Дори ú беше разказал за неверния приятел на Енви.

– Значи това са най-добрият ти приятел и сестра му? Кат огледа новодошлите. Погледът ú се прикова върху ченгето. Ако Джейсън не ú беше казал с какво се занимава Чад, никога нямаше да познае. Беше страшен пич.

Чад беше висок, с хубав загар. Кестенявата му коса имаше светли проблясъци. За разлика от стандартната полицейска прическа, неговата беше по-дълга и небрежно разрошена. В чарът му имаше нещо диво. Кат се улови, че го сравнява с Куин и щом се усети, примигна. Погледна отново към Джейсън. И тя и той имаха нужда да се отърват от старите си тръпки, за да продължат напред.

На страницу:
3 из 4